Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧУДОВИЩАТА С ЖЕЛЕЗНИ ЗЪБИ

Колимска1 (южноюкагирска) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало едно време трима братя. Веднъж те тръгнали да пътуват заедно през пусти безлюдни местa. Първата нощ отседнали в една крайпътна дървена хижа2. Наклали огън, сварили си каша и седнали да вечерят. Докато се хранели, повдигнала се една от дъските на пода. Оттам излязло чудовище с железни зъби, две педи дълги. Най-големият брат казал на другите двама:

- Излезте и пригответе шейните и кучетата. Аз ще остана малко тук. Вие ме чакайте отвън.

Братята си взели кашата и излезли от къщата. Отвътре се чувало как най-големият им брат се бори с чудовището. Те не знаели какво става, но чували силен шум и скърцане на зъби. Малко преди зазоряване брат им най-после излязъл от къщата. Тримата потеглили с шейните си. Пътували, докато се стъмнило. Тогава видели друга крайпътна хижа. Влезли, запалили огън и си направили каша. Ала едва били хапнали една-две лъжици, една дъска изпод ъгъла в предната част на къщата се отместила и оттам изскочило друго чудовище с железни зъби. Най-големият брат казал на другите двама братя да излязат и отново се борил сам с чудовището през цялата нощ. Когато на другата сутрин излязъл, те видели, че тялото и лицето му вече не били съвсем човешки. Той се бил превърнал в някакво друго същество. Приличал повече на дявол. Средният брат казал на най-малкия:

- Погледни го! Та той има железни зъби, дълги почти половин педя!

Те подкарали напред и пътували чак до вечерта. Било вече съвсем тъмно, когато стигнали до трета крайпътна хижа. Наклали огън и си направили каша. Посред вечерята се появила една жена с железни зъби, цялата омазана с кръв, и се нахвърлила върху тях. Най-големият брат и този път се впуснал в схватка с жената-чудовище. Другите братя се спогледали и се измъкнали през вратата. След това обърнали назад шейните и ги подкарали към дома си. Пътували цялата нощ и на другия ден. Така стигнали до крайпътната хижа, където брат им се бил с второто чудовище с железни зъби. Наклали си огън и приготвили кашата. В този миг чули отвън шум от скриптене на снегоходки. Братята толкова много се изплашили, че не посмели да отворят. Тогава вратата сама се отворила и влязъл най-големият брат. Бил много сърдит:

- Защо ми създавате толкова грижи? Ако искате да се отървете от мен, защо спряхте на това място?

Още не изрекъл тези думи и се появило чудовището с железни зъби. Те се хвърлили да се бият отново и най-големият брат казал:

- Бягайте! Повече не ме чакайте! Но внимавайте да не спирате в първата хижа. Когато свърша с това чудовище, аз ще ви последвам и ако ви сваря в първата хижа, ще се наложи да се боря и с първото чудовище, ала след това ще накажа и вас.

Братята подкарали шейните си с викове на уплаха, като бързали час по скоро да се отдалечат от това място. Пътували през цялата нощ и на следващия ден. По мръкнало стигнали до първата хижа и искали да я отминат, но не могли да удържат кучетата да се спрат пред нея. Всички кучета се втурнали натам и налитали, като че искали да разкъсат някого. Но там нямало никого. Те се разправяли с кучетата до късно вечерта и най-после успели да ги изтеглят настрани от къщата. Ала били крайно изтощени и гладни и средният брат накрая предложил:

- Нека да останем тук през нощта!

Най-малкият брат възразил:

- Не бива да правим това. Чудовището ще излезе, после ще дойде и брат ни, а нали той ни предупреди, че ако ни завари тук, ще ни накаже.

Средният брат отвърнал:

- Проклетият глупак. Хич не ме е страх от него. Сега и аз съм такъв като него.

Най-малкият брат се вгледал в брат си и видял, че и той има железни зъби, половин педя дълги. Той толкова се изплашил, че не могъл дума да продума.

В това време отвън се дочуло скърцане на снегоходки по снега и влязло някакво същество, което в лицето и тялото приличало на брат им, но те не го познали. Без да каже и дума, той се нахвърлил върху средния брат. Като вълци се вкопчили двамата един в друг. Най-малкият брат се измъкнал тихо навън, взел си кучетата и побягнал. Препускал дълго и до полунощ нищо не чул. Ала след полунощ чул глас като далечен вик на шаман. Гласът казвал:

- Един човек преследва родния си брат. Костите му иска да гризе, месата му иска да ръфа, кръвта му иска да пие!

Най-малкият брат, извън себе си от ужас, карал кучетата си да препускат с всички сили. В същото време си мислел:

- Как да се отбранявам, когато той ме настигне?

Изведнъж си спомнил какво бил чувал от старите хора: човек, преследван от чудовище, може да се защити, като удари чудовището със стар бакърен котел. Тогава то ще се повали на земята и ще мине време, докато се съвземе, а през това време човекът ще вземе преднина и ще избяга. Той отвързал котлето от шейната и го приготвил за удара. После зачакал с котлето в ръка кога чудовището ще го наближи. Когато то било на една ръка разстояние, той изрекъл едно заклинание и го ударил в лицето с опушеното котле. Чудовището паднало по очи и изревало:

- О, ти си твърде умен за мен! Но въпреки това ще те хвана. Селото е още далече. Ще си почина малко, а след това ще те догоня, кръвчицата ти ще изпия, месата ти ще изръфам, костите ти ще оглозгам.

Момъкът пришпорил кучетата си до крайния предел на силите им. Той знаел, че селото трябва да е вече близо. Кучетата взели преднина. Ала скоро чудовището отново било по петите му. Тогава се чул звънът на черковните камбани. Той се прекръстил и казал:

- Слава Богу! Спасен съм!

А чудовището изревало отзад:

- Да, сега си в безопасност. Ала ние пак ще се срещнем някъде и тогава няма да ми се изплъзнеш.

Момъкът пристигнал в селото и отишъл право при свещеника. Казал му, че по тези места в гората има чудовища, навярно трупове на непогребани мъртъвци, които блуждаят наоколо и нападат пътниците. Свещеникът го изслушал, после анатемосал всички чудовища да се продънят в земята и повече да не тормозят хората. След това хората вече можели без страх да пътуват през тази област и престанали да им се случват такива неща.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Колимска - тази приказка е записана според думите на порусен местен жител от областта Колима. Областта Колима (носи името си от р. Колима) е разположена в най-североизточната част на Русия, известна като Сибир, но всъщност това е част от руския Далечен Изток. Граничи с Източно Сибирско море, Северния Ледовит океан на север и Охотск на юг. Днес районът се състои от Чукотски Автономен окръг и Магаданска област. [обратно]

2. Крайпътни хижи - малки заслони, пръснати из безлюдни, но често прекосявани места; напр. по обичайния маршрут на търговците. Те били строени за нуждите на пътниците, като места, където да си сготвят и да преспят, и представлявали колиби или къщи, направени обикновено от цели дървени трупи (по W. Bogoras). [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.