ОМАГЬОСАНИЯТ ЗМЕЙ

Китайска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Един човек имал три дъщери, които боготворял и треперел над тяхното щастие. Те били изкусни в бродирането и всеки ден на връщане от работа той събирал разни цветя за тях, за да им служат за модели. Един ден, като не могъл да намери цветя по пътя, по който обикновено вървял, той неволно навлязъл в земите на един змей. Чудовището се увило на пръстени около него и като го държало здраво, започнало да го ругае, че е влязъл в неговата градина. Човекът му се извинил и казал, че е дошъл само да набере малко цветя за своите дъщери, които ще бъдат много разочаровани, ако се върне вкъщи без обичайния подарък. Змеят го попитал колко са на брой, как се казват и на каква възраст са, и не искал да го пусне да си върви, докато не обещае да му даде една от тях за жена. Горкият човек опитвал и така, и иначе да склони змея да го пусне, но не на такава висока цена, ала чудовището не приемало никакъв друг откуп. Накрая бащата, като се боял, че дъщерите му ще бъдат изложени на още по-голяма опасност, ако бъдат лишени от неговата закрила, дал нужното обещание и си отишъл вкъщи. Но той не могъл да хапне нищо на вечеря, защото му била известна склонността на вълшебниците да наказват тези, които са ги оскърбили и го мъчела тревога при мисълта за бедите, които очаквали цялото му семейство, ако договорът не бъде изпълнен.

Така изминали няколко дни и всеки ден дъщерите му старателно приготвяли храната му и с нежна настойчивост го молели да яде, но той не идвал дори да седне на масата. Той все седял неподвижно, потънал в скръбни мисли. Те се чудели коя ли е причината за необичайното му поведение и си казали, че навярно някоя от тях трябва да го е разсърдила. За да узнаят коя е, решили всяка поотделно да се опита да го накара да яде. Най-голямата отишла и му казала колко се тревожи, че на него не му се яде, като настояла той да си вземе от храната. Той отговорил, че ще я послуша, ако тя се съгласи, от уважение към него, да се омъжи за змея, на когото той вече е обещал една от дъщерите си. Тя обаче не склонила да изпълни желанието на баща си и го оставила още по-угрижен от преди.

Тогава втората дъщеря отишла да го моли да си хапне от яденето, като получила същия отговор и също така отказала да изпълни поетото от него задължение. Накрая най-малката дъщеря отишла и го помолила да яде, и като чула неговия разказ, веднага казала, че е готова да стане жена на змея, само и само баща й да оздравее. След това бащата отново започнал да се храни, дните потекли без неприятности и за известно време изглеждало като че ли бедата била избягната.

Но една сутрин, както момичетата си седели над бродериите, една оса влетяла в стаята и зажужала:

Бъз-з-з! За отговор е вече време:
Коя от трите Змея, господаря ми, ще вземе?

Всеки път, когато осата кацнела някъде, момичетата започвали да я бодат с иглите си и я преследвали така настойчиво, че тя трябвало да избяга, за да си спаси живота. Но на следващата сутрин дошли две оси, които пеели същия припев, а на третата сутрин - три и така броят на осите нараствал с всеки изминал ден, докато накрая момичетата не можели вече нито да ги прогонят, нито да понасят повече техните ужилвания.

Тогава най-малката казала, че за да отърве семейството от жужащата напаст, тя ще трябва да отиде при страховития си жених. Осите й показвали пътя и я завели в гората, където я очаквал змеят в един дворец, построен специално за посрещането й. Там имало просторни стаи с резбовани мебели, инкрустирани с драгоценни камъни, скринове, пълни с копринени тъкани, ковчежета от нефрит и златни накити. Змеят имал красиви очи и приятен глас, но кожата му била покрита с брадавици и тръпки на отвращение побивали момичето, като си помислело, че всеки ден ще го вижда около себе си.

След сватбената вечеря, където били само двамата, девойката казала на своя съпруг, че му благодари за всички прекрасни неща, които е направил за нея и че тя ще изпълнява добросъвестно домашните си задължения. Минали много дни, тя винаги поддържала дома чист и подреден, приготвяла храната и се грижела за всички удобства на отблъскващия си жених. Той я обожавал и тъгувал винаги, когато тя не била наблизо. Толкова внимателен бил към нея и винаги готов да изпълни всяко нейно желание, че постепенно на нея започнала да й харесва компанията му и се чувствала много самотна, ако понякога отсъствал.

Тъй като нямало кой да й помага в домашната работа, като видяла един ден, че кладенецът е пресъхнал, тя трябвало сама да отиде в гората да потърси вода. След дълго търсене намерила един отдалечен извор и с големи усилия изминала обратния път с тежкия съд с вода. Когато най-после пристигнала, заварила змея полуиздъхнал от жажда и, в сремежа си да му спаси живота, тя го хванала и потопила във водата. Когато се изправил, той вече не бил змей, а снажен и красив момък. Нейната преданост, доброта и съчувствие го освободили от злата магия и той отново приел човешкия си образ.

От този ден тя често ходела с достойния си мъж да погостува в бащиния дом и носела щедри дарове за онези, които не били така щастливи като нея.

Илюстрация: Артър Ракам, 1933.

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: A. M. Fielde. Chinese Fairy Stories. New York: Putnam, 1893.