БЪРЛОГАТА НА ЗВЕРОВЕТЕ

Китайска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Един мъж и една жена имали седем дъщери. Един ден, когато бащата отишъл да събере дърва за огъня, той намерил седем патешки яйца. Бащата ги взел и ги отнесъл вкъщи, но ги скрил от децата си, като смятал да ги изядат само двамата с жена си.

Вечерта най-голямата дъщеря се събудила и попитала майка си какво готви. Майката казала:

- Сложила съм да се варят пачи яйца. Ще ти дам едно, но не казвай на сестрите си.

И тя й дала едно яйце.

След малко се събудила и втората дъщеря и попитала майка си какво е това, дето готви. Тя й казала:

- Патешки яйца. Ако обещаеш, че няма да казваш на сестрите си, ще ти дам едно.

Същото се повторило и с другите дъщери, докато накрая всичките седем яйца били изядени.

На сутринта бащата много се ядосал, като видял, че децата му са изяли всичките яйца, но не се издал, а само казал:

- Отивам при баба ви. Кои от вас ще дойдат с мене? - като имал намерение да ги заведе в планинaтa и да ги остави там да ги изядат вълците.

По-големите дъщери се досетили и казали:

- Ние няма да дойдем.

Но двете най-малки дъщери казали:

- Ние ще дойдем с тебе.

И те тръгнали с баща си.

Като изминали доста път, те попитали:

- Скоро ли ще стигнем при баба?

Баща им отвърнал:

- Съвсем скоро.

Като навлезли в планината, бащата рекъл:

- Вие ме чакайте тука! Аз ще отида до селото да предупредя баба ви за вашето идване.

И той заминал с магарешката си каручка.

Момичета чакали, чакали, но баща им не се връщал. Накрая те разбрали, че той няма да дойде да ги вземе и че ги е изоставил в планината.

Тогава те тръгнали и навлезли още по-навътре в планината, като търсели подслон за през нощта. По едно време видели един голям камък. Те решили да го използват за възглавница и го забутали към мястото, където щели да спят. Тогава видели, че камъкът закривал входа на една пещера.

От пещерата се излъчвало някакво сияние и те влезли вътре. Сиянието идвало от множество скъпоценни камъни и всякакви накити. Тази пещера била бърлогата на един вълк и една лисица. В нея вълкът и лисицата били натрупали много делви с бисери и скъпоценни камъни, които греели през нощта.

Там имало и две златни легла със златни завивки. Двете момичета си казали:

- Каква чудесна пещера! Хайде по-бързо да си лягаме!

Те легнали в леглата и веднага заспали.

През нощта вълкът и лисицата се прибрали вкъщи. Вълкът казал:

- Мирише ми на човешко месо.

Лисицата казала:

- Глупости, никой човек не може да влезе в нашата бърлога. Тя е добре скрита.

Тогава вълкът казал:

- Добре, хайде да си лягаме да спим.

Лисицата казала:

- Хайде да легнем в котлите на печката. Сигурно в тях се е запазила малко топлина от огъня.

Единият котел бил от злато, а другият от сребро. Те легнали в тях и заспали.

Когато момичетата се събудили рано на другата сутрин, те видели спящите вълк и лисица и много се изплашили. Ала скоро се окопитили, захлупили котлите и сложили много големи камъни отгоре, за да не могат вълкът и лисицата да излязат. После запалили огъня.

Вълкът и лисицата си казали:

- Оx, колко е топличко и приятно тази сутрин! Но как е възможно това?

Обаче след известно време взело да им става доста горещо. Те разбрали, че някой е запалил огъня и се развикали:

- Пуснете ни! Ние ще ви дадем много злато и скъпоценности и няма да ви сторим зло.

Но момичетата не ги слушали и разпалили огъня още повече, докато вълкът и лисицата се опекли в казаните.

След този ден момичетата заживели щастливо в пещерата. Но на баща им скоро му домъчняло за тях и отишъл в планината да ги търси. Случило се така, че той седнал на същия камък, който закривал входа на пещерата и почукал с лулата си, за да изтърси пепелта от нея.

Тогава момичетата извикали отвътре:

- Кой чука на нашата врата?

А бащата казал:

- Не са ли това гласовете на моите дъщери?

Дъщерите казали:

- Не е ли това гласът на нашия баща?

Tе отместили камъка и видели баща си, а той много се зарадвал, че ги вижда живи и здрави. Бащата недоумявал, как са се озовали в тази пещера, пълна със скъпоценни камъни. Двете момичета всичко му разказали.

После бащата довел още хора, които му помогнали да пренесе скъпоценностите в къщата си. Когато пристигнали вкъщи, жена му се зачудила откъде са намерили всичките тези съкровища. Бащата и дъщерите й разказали всичко и оттогава цялото семейство заживяло охолно и щастливо.

© Лина Бакалова, превод с адаптация
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: R. Wilhelm. Chinesische Volksmarchen, no. 14. Jena, 1914.