Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХУМÀ, ПТИЦАТА НА ЩАСТИЕТО

Кашмирска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало някога един бедняк, който припечелвал по няколко медни монети, като сечал и продавал дърва. С голяма мъка той едва успявал да изхрани себе си, жена си и седемте си дъщери. Устата му никога не била вкусвала месо, краката му не познавали обувки и само една дрипа покривала гърба му.

Един ден, когато не се чувствал много добре, той полегнал под едно дърво да си почине. Случило се така, че точно по това време оттам прелетяла Хумà, Птицата на щастието1 и като видяла колко е беден и болен този човек, съжалила се над него. Тя се спуснала долу и оставила едно златно яйце до вързопа му с дърва. Скоро след това дърварят се събудил и като видял яйцето, взел го и го увил в пояса си. После нарамил дървата и отишъл при дюкянджията, който обикновено му ги купувал. Продал му и яйцето, почти без пари. Човекът не знаел, че това яйце е необикновено, но дюкянджията знаел и му казал да отиде и хване птицата, която го е снесла, а той ще го възнагради с една рупия2.

Човекът обещал и на другия ден отишъл в джунглата както обикновено да приготви товара си с дърва. На връщане седнал да си почине под дървото, където бил намерил яйцето и се престорил на заспал. Птицата Хумà дошла отново и като видяла, че той е все така беден и измъчен като преди, помислила, че не е намерил яйцето и затова отишла и оставила друго яйце близо до него, на такова място, че със сигурност да го забележи, при което дърварят я хванал и начаса скочил на крака да я носи на дюкянджията.

- Ах! Какво смяташ да правиш с мен? Не ме убивай. Пусни ме, не отнемай свободата ми! - извикала птицата. - Няма да съжаляваш за това. Отскубни едно от перата ми, нагрей го и тутакси ще се озовеш в моята страна Кох-и-Кàф3, където родителите ми ще те възнаградят. Те ще ти дадат една бисерна огърлица, цената на която никой цар на земята не би могъл да плати.

Но простият беден дървар не се вслушал в молбите на птицата. Умът му бил прекалено зает с мисълта за рупията, която знаел със сигурност, че ще получи, и затова вързал птицата в наметката си и хукнал към дюкяна на търговеца толкова бързо, колкото му позволявал товарът. Ала, уви, докато стигне, птицата се задушила и умряла.

- Какво ще правя сега? - помислил си дърварят. - Дюкянджията няма да ми даде една рупия за умряла птица. Аха, сетих се! Ще нагрея едно от перата й. Сигурно за тази работа е все едно дали птицата е жива, или мъртва.

Така и направил, и незабавно се намерил в Кох-и-Кàф, където потърсил родителите на птицата и им разказал всичко, което се било случило. О, как плакали родителите и другите птици, като видели трупа на своята любима родственица!

Привлечена от шума, една непозната птица, която случайно минавала в момента, влязла и попитала какво се е случило. Тази птица носела в човката си къс трева, с която можела да съживява мъртвите.

- Защо плачете? - запитала тя опечалената компания.

- Защото нашата родственица е мъртва. Никога вече не ще чуем гласа й - отвърнали те.

- Не плачете - казала непознатата птица. - Вашата родственица пак ще оживее.

При тези думи тя пъхнала късчето трева в човката на мъртвата и тя оживяла. Когато птицата Хумà отворила очи и видяла дърваря, сурово го упрекнала заради неговото вероломство и безсърдечие.

- Аз можех да те направя щастлив и могъщ - казала тя, - а сега се връщай при товара си с дърва и мизерния си дом.

И беднякът се намерил отново в джунглата, застанал до товара дърва, който бил приготвил, преди да бъде отнесен в Кох-и-Кàф. Той продал дървата и после с натежало сърце поел към дома си, при жената и дъщерите си.

Той никога повече не видял птицата Хумà.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Хумà (Humà), Птицата на щастието - или птицата Пери, което на персийски означава фея. [обратно]

2. Рупия (rupee) - монетна единица в Индия, Пакистан и други страни от централна и югоизточна Азия. [обратно]

3. Страната Кох-и-Кàф (Koh-i-Qàf) - име на приказна страна във фолклора на Централна и Южна Азия и Близкия Изток, наречена още Перистан (страна на феите); смята се, че това са Кавказките планини. [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: J. Hinton Knowles. Folk-Tales of Kashmir. 1888.

Други публикации:
Човекът от Шираз. Кашмирски приказки. Двуезична библиотека "Вълшебният кладенец", No 18. 30.08.2009.