НАДХИТРЕНИЯТ ЛИХВАР

Индийска¹ приказка

Т. I. Приказки от Азия

Веднъж един бъня², или лихвар, вървял по междуселския път и настигнал един селянин, който се движел в същата посока. Трябва да се каже, че лихварят бил много алчен, каквито са повечето хора от неговото съсловие и този ден бил в лошо настроение, загдето не успял да извърши нито една успешна сделка. Ала като видял човека пред себе си, очите му светнали.

- Това се казва късмет - казал си той. - Я да видя дали с този селянин ще излезе нещо. - И ускорил вървежа си.

След като двамата се поздравили много учтиво, бъня казал на селянина:

- Тъкмо вече щях да се пръсна от скука и те зърнах. И тъй като сме в една посока, рекох си, че в такава приятна компания пътят ще ми се види по-къс, ако вървим заедно.

- На драго сърце - отвърнал селянинът, - но за какво да говорим из пътя? Един гражданин като тебе не се интересува от приказки за добитък и реколта.

- О, не се тревожи - казал бъня, - аз ще ти кажа какво да правим. Всеки от нас ще разкаже най-невероятната история, която може да измисли и който пръв прояви съмнение към историята на другия, ще му даде сто рупии.

Селянинът се съгласил и помолил бъня да започне пръв, като пò големец от двамата. В същото време тайно се зарекъл, колкото и невероятна да е историята на бъня, с нищо да не показва, че се съмнява в нея. Като не могъл да откаже на тази любезна покана, големецът започнал:

- Един ден, както си вървях по същия този път, срещнах търговец, който пътуваше с огромен керван от камили, натоварени със стоки...

- Защо не - промърморил селянинът. - И аз самият съм виждал такива неща.

- Не по-малко от сто и една камили - продължил бъня. - И всяка от тях беше вързана с върви, прекарани през носа й, за опашката на предната... бяха се проточили на цял километър по пътя...

- Е, и какво? - запитал селянинът.

- И тогава един ястреб връхлетя върху най-предната камила, сграбчи я и я вдигна във въздуха, и понеже всички бяха навързани заедно, останалите сто камили я последваха...

- Гледай ти, трябва да е бил много силен този ястреб! - забелязал селянинът. - Но... разбира се... да-да, безспорно... нали... сто и една камили... и какво направи той с тях?

- Ти да не би да се съмняваш? - поискал да знае бъня.

- Ни най-малко! - уверил го селянинът.

- И случи се така - продължил бъня, - че точно тогава принцесата на съседното царство седяла в градината си, а прислужницата решела косата й. И точно когато прислужницата прокарвала гребена, а принцесата гледала нагоре с отметната назад глава, не щеш ли, проклетият ястреб, заедно с плячката си, се извил над нея, а камилите, за зла беда, точно в този миг ритнали по веднъж. Ястребът ги изпуснал и всичките сто и една камили се изтърсили право в лявото око на принцесата!

- Горкичката! - казал селянинът - ужасно боли, като ти влезе нещо в окото.

- Тогава - казал бъня, който се бил вече съвсем вживял в разказа си - принцесата разтърсила глава и скочила, като пляскала с длан по окото си. "Божичко! - извикала тя - Нещо ми влезе в окото и как ужасно боли!"

- Винаги е така - отбелязал селянинът. - Абсолютно вярно! И какво стана по-нататък с горката принцеса?

- От писъците прислужницата й се притекла на помощ. "Дай да погледна" - казала тя и рязко дръпнала клепача на принцесата. Тогава от окото изскочила една камила, а прислужницата я пъхнала в джоба си...

- Хм! - просумтял тук селянинът.

- И тогава тя усукала крайчеца на забрадката си и изкарала и останалите сто камили от окото на принцесата, като ги напъхала и тях в джоба си, при първата.

Тук вече бъня се задъхвал, като че не му стигал въздухът, но селянинът само го погледнал и казал невъзмутимо:

- Е, и?

- Не мога да се сетя нищо повече - отговорил бъня. - И без туй, това е краят на историята. Какво ще кажеш за нея?

- Чудесна е - отговорил селянинът. - И, без съмнение, е абсолютната истина!

- Хубаво, сега е твой ред - казал бъня. - Нетърпелив съм да чуя твоята история. Сигурен съм, че ще бъде много интересна.

- И аз така мисля - отвърнал селянинът и започнал своя разказ. - Баща ми беше много богат човек. Пет крави имаше той и три впряга волове, и половин дузина биволи, и кози в изобилие. Hо от всичко, което имаше, най-скъпа му беше една кобила. Чистокръвна кобила беше тя... ех, прекрасна кобила!

- Да, да - прекъснал го бъня, - карай нататък!

- Продължавам, де - казал селянинът, - не ме притеснявай! И така, един ден за лош късмет той я яздил до пазара със скъсано седло, което така я ожулило, че като се върнаха вкъщи, тя имаше рана на гърба си, голяма колкото дланта ти.

- Да - казал бъня нетърпеливо. - A после какво стана?

- Беше през юни - продължил селянинът, - а нали знаеш как през юни из въздуха се носят прашни бури, а от време на време вали дъжд? Е, и на бедното животно раната му се напълни с прах, и нещо повече, с прахта попаднали и житни зрънца. И така, от пръстта, топлината и влагата пшеницата покълна и започна да расте!

- Житото покълва, когато има добри условия - съгласил се бъня.

- Да. A след това видяхме, че се е родило толкова много жито върху този конски гръб, колкото може да се види на поле от сто акра³ и трябваше да наемем двадесет души да ни помогнат да го ожънем!

- Обикновено се налага да се наеме допълнителна работна ръка за жътвата - вметнал бъня.

- И така, добихме четиристотин маунда⁴ жито от гърба на тази кобила - продължил селянинът.

- Добра реколта! - промърморил бъня.

- И твоят баща - казал селянинът, - горкият нещастник, който едва изкарваше, колкото да не умре от глад - тук бъня изсумтял, но запазил мълчание, - дойде при моя баща и каза смирено, с умолително допрени длани...

Бъня стрелнал събеседника си с яростен поглед, но стиснал устни и премълчал.

- "Не съм хапнал нищо от цяла седмица. О, велики господарю, позволи ми да взема в заем шестнадесет маунда жито от твоите хамбари, а сетне ще ти ги платя." "Разбира се, съседе - отвърна баща ми, - вземи колкото ти е нужно, ще ми го платиш, когато можеш."

- Е, и? - запитал бъня с гневен поглед.

- Ами, той си отнесе житото - отвърнал селянинът, - но така и не го плати, та дългът си стои и до днес. Чудя се понякога, дали да не се обърна към закона заради това.

Сега бъня започнал трескаво да премята палец напред-назад по пръстите на дясната си ръка, а устните му се движели, като че бързо пресмятал нещо.

- Какво има? - запитал селянинът.

- Житото е по-евтино. Ще ти платя житото - казал бъня с отчаяно примирение, като си спомнил, че сам е предложил правилата и иначе ще трябва да даде на селянина сто рупии.

От този ден хората по тези места казват, когато някой има дълг: "Като не ми връщаш парите, върни ми поне житото."

БЕЛЕЖКИ

1. Индийска - източникът на А. Ланг е "Indian oral tradition". [обратно]

2. Бъня или буния - търговец на зърнени храни, или лихвар; в общия смисъл: много алчен човек. [обратно]

3. Aкър - мярка за площ, равна на 4046,86 кв.м. [обратно]

4. Маунд - индийска единица за тегло, равна на 37.3242 кг. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Olive Fairy Book. 1907.