Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦАРЯТ, ОТШЕЛНИКЪТ И ДВАМАТА ПРИНЦОВЕ

Индийска1 приказка

Т. I. Приказки от Азия

В царството на Ардос живеел богат престарял цар с двамата си сина. Като виждал, че краят на живота му наближва, царят започнал все повече да се тревожи какво ще стане с неговото богатство, след като умре. Той бил мъдър и предвидлив и бил натрупал състоянието си чрез усърдие и пестеливост. Ала синовете му само гледали как да прекарват времето си в разни удоволствия и прахосвали за седмица повече пари, отколкото царят спестявал за година. И тъй като никак не му се искало натрупаните бисери и злато да попаднат в техните ръце, той повикал на смъртния си одър един свой стар приятел-отшелник, и му казал:

- Мой верни приятелю, ето тук са всичките ми съкровища. Заклевам те да ги вземеш и заровиш в твоята отшелническа хижа, защото се боя да оставя цялото богатство на синовете си. Всеки от тях има свой собствен дял и когато го похарчат, дай им възможност първо да изпитат какво е бедност и нужда. Едва тогава извади скритото съкровищe и им го дай. Може би тогава, след като са изпитали малко трудности, те ще заживеят по-разумно.

Отшелникът изпълнил молбата му и скоро след това царят умрял.

Двамата синове едва що узнали за бащината си смърт и започнали да се карат за царството. Тъй като по-големият бил по-силен, той успял да надвие брат си и да го прогони извън стените на града. По-малкият брат, като останал бездомен и без петак в джоба, започнал да си блъска главата как ще живее отсега нататък. Накрая си спомнил за отшелника.

- Той беше приятел на баща ми - казал си принцът - и е праведен човек. Ще отида при него и ще го помоля да ме научи да живея по-духовнo и благородно като него.

И така, той се отправил към убежището на отшелника. Но когато влязъл в колибата, намерил я безлюдна, защото отшелникът бил умрял. Тогава принцът решил да последва примера на бащиния си приятел и да заживее самият той като отшелник.

Въпреки че дотогава бил живял винаги като принц, сега той сам си запалил огъня и после отишъл да донесе вода. Спуснал ведрото в кладенеца, но когато го изтеглил обратно, то било празно.

- Жалко! Кладенецът е затлачен - въздъхнал той. - Трябва да донеса стълба и да сляза долу да го почистя.

Когато стигнал дъното, той видял, че това не е кладенец, а шахта и наблизо се виждал вход за тунел, издълбан в скалата. Принцът бързо донесъл една брадва и разширил отвора. А там пред очите му се открило, натрупано на купчина, бащиното му богатство.

През това време брат му, който бил сега цар, денем и нощем пирувал в двореца.

- Когато се свърши моят дял от наследството - казал той на придворните, - ще ми остане богатството на баща ми. Няма да се налага да правим нищо друго, освен да ядем, да пием и да се забавляваме, докато сме живи.

Но когато отишъл до хранилището, където преди били скрити съкровищата на баща му, той видял, че вече ги няма. Същия ден един съседен цар обявил война на Ардос. Царят много се изплашил, защото войниците му се нуждаели от оръжие, а в царската хазна нямало пари, с които да се купи. Врагът настъпвал и дошъл момент, в който царската армия трябвало да защитава града с такива оръжия, каквито имали под ръка. Накрая врагът победил, а двамата царе загинали в битката.

Когато мирът бил обявен, пълководците от двете страни се събрали да изберат нов цар.

- Новият цар трябва да бъде миролюбив, а не военолюбив - казал един.

- Той трябва да бъде благоразумен и да не прахосва богатствата на царството за веселби и гуляи - добавил друг.

Тогава си спомнили принца, който живеел като отшелник. В един глас те го обявили за свой цар. Образували дълга процесия и се запътили към килията на отшелника, после с развети знамена отвели принца на бащиния му трон.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Индийска - приказката е от "Басни (приказки) от Бидпай (Пилпай)" или "Панчатантра", колекция от индуистки и будистки приказки в рими и проза, главно за животни. Според индийското предание, те са написани около 200 г. пр.н.е. от мъдреца Пандит Вишну Сарма. [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Maude Barrows Dutton, ed. The Tortoise and the Geese and Other Fables of Bidpai. Boston and New York: Houghton Mifflin Company, 1908.