КЪСМЕТЪТ НА СУАН

Филипинска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живяла някога една стара жена, която имала единствен син на име Суан. Суан бил умен и съобразителен момък. Майка му го пратила на училище. Но вместо да ходи на училище, той се качвал на дървото, което растяло край пътя. Щом майка му минела оттам на връщане от пазара, Суан избързвал към къщи да я изпревари. А когато пристигнела вкъщи, той се провиквал:

- Майко, знам какво купи днес от пазара.

После й изреждал имената на купените неща едно след друго. Това се случвало толкова често, че майка му започнала да вярва в неговите ясновидски способности.

Един ден изчезнал пръстенът на дъщерята на дату¹. Всички хора от околността го търсили къде ли не, но напразно. Дату призовал още желаещи да търсят изгубения пръстен, като предложил ръката на дъщеря си като награда на онзи, който успее. Майката на Суан чула възванието. Тя отишла в двореца и завела Суан при дату.

- Добре, Суан, утре ще ми кажеш къде е пръстенът - казал дату.

- Да, господарю, ще ти кажа, ако изпратиш при мен твоите войници за през нощта - отвърнал Суан.

- Ще имаш всичко, каквото ти е нужно - казал дату.

Същата вечер Суан заповядал на войниците да застанат в полукръг около него. Когато всички били готови, той посочил с пръст към всеки един от тях и произнесъл:

- Пръстенът е тук и никъде другаде.

Станало така, че погледът на Суан се задържал по-дълго на виновния войник, който трепнал и пребледнял.

- Знам у кого е - казал Суан. После им наредил да се оттеглят.

Късно през нощта този войник дошъл при Суан и казал:

- Ще ти там пръстена, който търсиш, ако ми обещаеш, че няма да пострадам.

- Дай ми го и нищо няма да ти се случи - казал Суан.

Рано на другата сутрин Суан отишъл в двореца с една пуйка под мишница.

- Къде е пръстенът? - поискал да узнае дату.

- Тук, господарю, във вътрешностите на тази пуйка - отвърнал Суан. Заклали пуйката и намерили пръстена в нея.

- Ти се справи много добре, Суан. Затова аз ще ти дам ръката на дъщеря си - казал дату. И Суан се оженил за принцесата.

Един ден дату предложил облог с всеки, който иска да провери способностите на Суан. По повод на облога пристигнал още един дату. Той предложил да заложи седем каскоса² със скъпоценности, че Суан няма да познае колко са семките в неговия портокал. Суан не знаел какво да прави. Посред нощ тайно се промъкнал до каскосите. Там подслушал какво си говорят и така научил броя на семките в портокала.

На сутринта Суан важно заявил:

- Аз твърдя, че твоят портокал има девет семки.

Така Суан спечелил цялото съкровище.

Надявайки се да си върне загубата, дату дошъл отново. Този път докарал четиринадесет каскоса, пълни със злато. Той поискал от Суан да му каже какво има вътре в неговата златна топка. Суан не знаел какво да каже. Той и този път се прокраднал до каскосите в тъмна доба, но не могъл нищо да узнае там. На другата сутрин го извикали да се яви пред двамата дату. Ала тъй като си нямал и представа какво може да има в топката, той презрително промърморил:

- Семки и бонбонки!

- Точно така, точно така! - възкликнал някой. - В топката има семки и бонбони.

Така Суан спечелил четиринадесетте каскоса, пълни със злато. От този ден нататък никой повече не се съмнявал в способностите на Суан.

БЕЛЕЖКИ

1. Дату, датто (datu, datto) - титла на древните племенни вождове и монарси в предиспанските Филипини. [обратно]

2. Каскос - речен дървен товарен кораб, задвижван чрез пръти. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Dean S. Fansler, ed. Filipino Popular Tales. 1921.