Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕТДЕСЕТТЕ И ЕДИН РАЗБОЙНИЦИ

Филипинска (тагалог1) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало някога двама братя, Хуан и Педро. По-големият, Педро, бил богаташ, а Хуан бил сетен сиромах, който едва преживявал като дървосекач. Накрая Хуан толкова обеднял, че бил принуден да проси милостиня от брат си, или, което било същото, да иска пари на заем. След дълги молби Педро дал на брат си ориз за едно ядене, но после се разкаял за щедростта си, отишъл в дома на брат си и както братовата му жена готвела, дръпнал ориза от огъня и си го отнесъл вкъщи.

Тогава Хуан отишъл в гората, като се надявал, че ще може да намери малко съчки, които да размени за някаква храна, и навлязъл много по-навътре от друг път. Така стигнал до един път, който не знаел накъде води и като повървял по него известно време, пътят го отвел до голяма отвесна скала, където изведнъж свършвал.

Хуан бил озадачен от това внезапно прекъсване на пътя и седнал зад един голям камък да помисли какво да прави. Както седял там, един глас от вътрешността на скалата произнесъл:

- Врата, отвори се! - и една врата се отворила от само себе си в скалата. Оттам излязъл един богато облечен мъж, последван от още няколко други, на които той съобщил, че отиват за плячка в далечен град. После изрекъл:

- Врата, затвори се! - и вратата и този път сама се затворила.

Хуан не бил сигурен дали няма още някой вътре, но не бил от страхливите, а и му било все едно дали ще бъде убит или ще умре от глад. Tъй че, щом конете на разбойниците се отдалечили на безопасно разстояние, той смело се приближил до скалата и казал:

- Врата, отвори се!

Вратата послушно се отворила и за него, така както и за разбойника, и той влязъл вътре. Намерил се в една огромна пещера, пълна с пари, скъпоценности и най-различни скъпи предмети.

Събрал набързо злато и скъпоценности, предостатъчно да го направят богат, и излязъл навън, като не забравил да каже:

- Врата, затвори се!

После си отишъл вкъщи.

След като скрил по-голямата част от новопридобитото си богатство, той решил да смени една-две златни монети за сребърни, за да може с тях да купи нещо за ядене. Отишъл до къщата на брат си да го помоли за услугата, но Педро не бил вкъщи и неговата жена, която била също така зла като Педро, не искала да му смени парите. Малко по-късно Педро си дошъл и жена му му казала, че Хуан има жълтици. Педро отишъл до къщата на Хуан и го заразпитвал за жълтиците, като се надявал и той да извлече някаква полза. Хуан му казал, че продал малко дърва в града и му платили със злато, но Педро не му повярвал и се скрил в мазето под къщата да подслушва. През нощта чул разговора на Хуан и жена му, и научил мястото и магическите думи. Той веднага взел три коня, с които да докара плячката, и отишъл в пещерата на разбойниците.

Щом пристигнал, той се запътил право към скалата и казал:

- Врата, отвори се! - и вратата веднага се отворила. Той влязъл вътре и казал:

- Врата, затвори се! - и вратата плътно се затворила. Hапълнил петнадесет големи чувала с пари така, че едва ги повдигал и ги пренесъл до вратата, за да може да ги натовари на конете. B пещерата намерил и изобилните запаси от храна и вино на разбойниците и като не могъл да устои на изкушението да се почерпи за тяхна сметка, нахвърлил се на лакомствата и отбраните вина, докато здравата се напил. Когато бил вече направил добре главата, той решил, че е време да се връща вкъщи. Като заудрял по вратата с две ръце, той завикал:

- Отвори се, проклетийо. Отвори се, тъпотийо. Гръм да те порази, ако не се отвориш! - и още хиляди други такива неща, но нито веднъж не казал "Врата, отвори се".

Докато се мъчел така с вратата, разбойниците се върнали и като ги чул да идват, той се скрил под една голяма купчина пари, като само носът му се подавал отвън. Разбойниците видели, че някой е идвал в пещерата в тяхно отсъствие и се спуснали да търсят неканения гост, докато един от тях го открил разтреперан под купчината монети. С крясъци те го измъкнали от скривалището му и го били дотогава, докато нашарили кожата му на ивици. После го съсекли на две половини и ги хвърлили в реката, а конете накълцали на парчета и ги хвърлили след трупа му.

Като видяла, че Педро не си идва, жена му започнала да се тревожи и казала на Хуан къде е отишъл. През нощта Хуан се промъкнал незабелязано до мястото и намерил тялото на Педро, после го занесъл вкъщи и повикал един шивач да съшие двете части.

Обаче разбойниците разбрали, че са били ограбени от още някой и след като тялото на Педро било прибрано, главатарят отишъл в града да види кой е погребал трупа. Като разпитал наоколо, той научил, че Хуан внезапно е забогатял, а човекът, погребан наскоро, бил негов брат.

Тогава главатарят на разбойниците отишъл в дома на Хуан, където в момента имало празненство. Хуан познал главатаря и научил, че разбойникът задавал много въпроси, затова го посрещнал гостоприемно и му поднесъл много храна и напитки. Един от слугите се приближил и се престорил, че се любува на сабята на главатаря, докато тя се озовала в ръцете му. Tогава той започнал да показва своите умения по фехтовка и както въртял сабята насам-натам, завършил с един чудесен замах, от който главата на разбойника се търкулнала на пода.

Ден-два по-късно помощник-главатарят също дошъл в града и започнал да подпитва, за да разбере какво е станало с главатаря. Той скоро узнал, че главатарят е убит в къщата на Хуан, но сега на вратата на Хуан пазели войници, затова трябвало да си послужи с хитрост. Той отишъл при Хуан и го попитал може ли да си отвори "тиенда", или винопродавница, до неговия дом, и Хуан, който познал в негово лице помощник-главатаря, казал:

- Може.

Тогава помощник-главатарят си заминал, но скоро се върнал със седем големи бъчви, във всяка от които били скрити по седем от неговите хора.

Той складирал бъчвите в мазето под къщата на Хуан, докато дойде време Хуан да заспи, когато ще могат да го убият по-сигурно и безопасно. След като свършил с бъчвите, той влязъл в къщата, като възнамерявал да напие Хуан и след това да го убие, както Хуан сторил с главатаря. Само че Хуан успял да накара помощник-главатаря да се напие преди него и скоро и неговата глава се отърколила на пода, също като главата на главатаря.

А на войниците долу, като на всички войници, им се припило и решили да си наточат вино от големите бъчви. Eдин от тях взел свредел и се заел да пробива една от бъчвите. През това време отвътре се чул шепот:

- Заспа ли вече Хуан?

Войникът отвърнал:

- Още не - и отишъл да каже на Хуан.

По заповед на Хуан всички бъчви били натоварени в една лодка, към тях привързали с вериги тежки камъни и ги хвърлили в морето. Така нито един разбойник не останал жив.

Като нямало вече защо да се страхува от разбойниците, Хуан започнал редовно да посещава тяхната пещера и си вземал оттам каквото си поиска. Накрая и той се превърнал в големец и богаташ.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тагалог - втората по големина (15.9 млн.) етническа група във Филипините. Днес езикът Тагалог е националният език на страната и е на 14 място по разпостранение сред всички световни езици, като на него говори многобройната филипинска диаспора по света. [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Clara Кern Bayliss, Berton L. Maxfield, W. H. Millington, Fletcher Gardner, Laura Watson Benedict. Philippine Folk-Tales. Journal of American Folk-Lore, 1908.