ДВАМА ПРИЯТЕЛИ

Филипинска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живеели някога в едно село двама приятели - Хуан и Андрес. Хуан, богаташът, бил висок, едър и силен, докато Андрес, беднякът, бил мършав, хилав и дребен. Андрес изкарвал прехраната си с тежък труд, докато Хуан прекарвал почти цялото си време в развлечения.

Една сутрин Андрес отишъл при своя приятел Хуан и поискал да вземе на заем едно от неговите мулета. Хуан се съгласил, но при едно условие: ако някой попита чие е мулето, Андрес да му каже истината. Андрес обещал и си заминал с мулето. Заловил се веднага да изоре земята в своето малко стопанство. Не след дълго двама от съседите на Андрес минали оттам и като го видели да оре с муле, запитали го откъде го има. Андрес им казал, че си го е купил. Съседите се позачудили как един такъв беден човек като Андрес би могъл да си купи муле и разпространили новината из селото. Когато това стигнало до Хуан, той се ядосал много и наредил на слугата си да отиде да прибере мулето. Довели животното и Хуан решил да не го дава друг път на приятеля си.

Седмица по-късно две от мулетата на Хуан, между които и онова, което бил заел на Андрес, умрели. Хуан изхвърлил труповете, но Андрес одрал кожите на тези мъртви мулета и ги изсушил, като смятал да ги продаде в съседния град.

На другия ден Андрес се отправил към града, като си почивал тук-таме от тежкия товар. Нощта го застигнала близо до една усамотена къща между неговото село и града, където отивал да продаде кожите. Той похлопал на вратата на тази къща и помолил жената, която се показала, да го пусне да пренощува. Жената му казала, че не може да направи нищо за него, докато не се върне мъжът й. Тогава Андрес решил да почака на пътя край къщата. Не минало много време, задал се един човек и се насочил към къщата. Андрес отишъл при него и го запитал дали не е стопанинът на къщата, но човекът му отвърнал, че не е, тъй че Андрес продължил да чака на пътя. От мястото, където седял, Андрес можел да вижда как жената вътре приготвя богата вечеря за непознатия, който току-що бил влязъл. Докато тя и странникът седели на масата, Андрес видял друг мъж да се задава от далечината. Жената бързешком отворила един голям празен сандък и скрила вътре гостенина си, а след това прибрала рибената гозба в бюфета.

Когато новодошлият, който бил мъжът на жената, се приближил, Андрес го помолил за подслон за през нощта и получил любезна покана. Докато мъжът и Андрес си приказвали, жената им казала, че вечерята е готова и те отишли да ядат, но на трапезата нямало нищо друго освен ориз. Тогава Андрес казал на мъжа, че има магическа кожа, чрез която могат да получат риба, ако той пожелае. Мъжът поискал да види как действа кожата. Андрес заповядал на кожата да постави един човек в сандъка и когато отворили сандъка, вътре наистина имало човек. След това поръчал на кожата да достави рибена гозба в бюфета и щом отворили бюфета, там имало сготвена риба. Тогава мъжът предложил на Андрес висока цена за вълшебната кожа, а Андрес охотно склонил да я продаде.

Рано на другата сутрин Андрес напуснал къщата преди другите да са станали от сън. Не след дълго обаче стопанинът открил, че кожата съвсем не е магическа и се заканил да накаже продавача на кожи, ако му падне в ръцете. През това време Андрес се върнал в селото. Там той срещнал Хуан, който забелязал парите в джоба му и го попитал откъде ги е получил. Андрес му казал, че парите са от продажбата на кожите от неговите умрели мулета, които той продал в съседния град. Като чул това, Хуан си отишъл право вкъщи, заклал всичките си мулета и им одрал кожите. Като минавал покрай уединената къща по пътя си към града, той се провикнал, че има кожи за продан. Стопанинът на къщата помислил, че това сигурно е същият човек, който му продал магическата кожа, па излязъл на пътя и му ударил такъв бой, че този едва останал жив.

След това преживяване Хуан се върнал вкъщи твърдо решен да убие своя приятел. Но Андрес бил доста хитър и гледал да не му се изпречва на пътя. Накрая Хуан бил толкова вбесен, че погубил майката на Андрес. Когато Андрес видял, че майка му е мъртва, той я облякъл с хубави дрехи и я откарал в града. Там отишъл право при градския доктор и му разказал подробно за боледуването на своята майка. Докторът незабавно приготвил лекарство за пациентката, но веднага след като й дал лекарството, забелязал, че жената е мъртва. Тогава Андрес го обвинил, че е отровил майка му и докторът му дал много пари, за да си мълчи и да не го издаде на правосъдието.

Андрес се върнал в селото по-богат от когато и да било. Хуан станал отново любезен и го попитал как е успял да спечели толкова пари. Андрес му обяснил, че това са парите, които са му платили в града за мъртвата му майка. Когато Хуан чул това, прибрал се вкъщи и утрепал майка си. След това откарал трупа й в града да го продава, но както го предлагал по улицата, тълпата се нахвърлила върху него и той едва се отървал жив.

Сега вече Хуан решил, че повече няма да позволи на Андрес да му се изплъзне. Той вървял неотстъпно по петите му. Накрая един ден заловил Андрес. Напъхал го в един чувал и го помъкнал към морския бряг да го дави. По пътя към морето видял една къща и понеже много му се допушило, оставил Андрес на пътя и влязъл в къщата да помоли за огънче. През това време Андрес, който бил вързан в чувала, се развикал, че не ще да се жени за царската дъщеря, а искат да го оженят насила. В този миг оттам минал един говедар със стадото си. Той чул Андрес и казал, че той би желал да се ожени за царската дъщеря. Андрес му казал, щом иска, да развърже чувала. Говедарят го развързал и Андрес го поставил на своето място, а сам той побързал да се отдалечи с кравите. Хуан се върнал, нарамил чувала и го хвърлил в морето. Когато се върнал в селото, намерил там Андрес с едно хубаво стадо крави. Той запитал Андрес как се е сдобил с тях, а Андрес казал, че си ги е докарал от дъното на морето. Завистлив както винаги, Хуан поръчал на Андрес да го върже в един чувал и да го хвърли в морето. Андрес охотно изпълнил заръката.

© Анатолий Буковски, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Dean S. Fansler, ed. Filipino Popular Tales. 1921.