БЕДНЯКЪТ МАСОЙ И ПОНГО

Филипинска (висайска¹) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Масой бил беден човек, който имал парче земя недалече от града. Дрехите му били сиромашки, а това, което изкарвал от малката си градина, едва му стигало да преживява. Всеки работен ден той отивал до града да продава плодовете и зеленчуците си и да си купи ориз. И всеки път, като се връщал, виждал, че някой е влизал в негово отсъствие да краде плодове от градината му. Опитал се да опази градината, като направил оградата много здрава и заключвал портата, но каквото и да правел, плодовете продължавали да изчезват.

Накрая на Масой му хрумнала една добра идея. Tой взел малко смола и я оформил като човек, cложил му шапка от бамбукова тръстика и го изправил в единия край на градината. След това заминал за града.

Щом той изчезнал от погледа, крадецът, който не бил никой друг, а орангутанът² Понго, се покатерил по оградата и влязъл вътре.

- О - казал си той, - аз съм се заблудил! Ето го там Масой, наблюдава. Той не е излязъл, както си мислех. Застанал е тук с голяма бамбукова шапка на главата. Cамо че ако си мисли, че ще ме хване, много се лъже. Ще отида да го поздравя, да не ме помисли за невъзпитан.

- Добро утро, Масой, - казал той. - Защо не ми отговаряш? Какво става с тебе? О, ти се шегуваш, нали, като мълчиш така? Но сега ще проговориш. - И като казал това, Понго цапардосал насмоленото плашило с дясната си ръка и естествено тя залепнала и той не могъл да я освободи.

- За Бога - протестирал Понго, - пусни ме да си вървя. Ако не ме пуснеш, ще те зашлевя и с другата ръка.

И той го ударил с другата ръка, която, разбира се, също залепнала здраво.

- Достатъчно, Масой - извикал Понго, - ти вече напълно изчерпа търпението ми! Ако не се махнеш веднага от мене, ще те изритам.

И той незабавно придружил думите си с дела.

- Масой - изкрещял вече ядосан Понго - пусни ме, ако ти е мил животът, защото, ако не го направиш, все още ми е останал един крак, за да те убия с него. - И като казал това, той го ритнал с останалия си свободен крак, при което съвсем залепнал и паднал на земята, заедно с насмоленото плашило, като двамата се претърколили няколко пъти.

Когато Масой си дошъл и видял Понго, той казал:

- Значи, ти си бил крадецът, който ограбва плодовете на моя труд! Сега ще си платиш за това с живота.

A Понго извикал:

- Моля те, пощади живота ми и вечно ще ти бъда роб!

- Обещаваш ли да не ми крадеш повече от плодовете?

- Обещавам и ще ти служа вярно до края на живота си.

Масой се съгласил да го остави жив.

Оттогава Понго заработил неуморно за своя господар. Той продавал плодовете и купувал ориза, и бил много усърден и честен. Един ден, на път за пазара, той случайно намерил малко парченце злато и още едно такова парченце сребро. По онова време тази страна не била под господството на външна сила, ами всяко племе се управлявало от собствен дату³ или вожд. Вождът, естествено, бил най-храбрият и най-богатият от племето.

Вождът на племето, от което бил Масой, имал много красива дъщеря. Понго си бил наумил да я ожени за господаря си. Сега вече планът му бил готов. Той отишъл до къщата на вожда и поискал една ганта⁴ за мерене на ориз.

- Моят господар - казал той, - те моли да му дадеш на заем една ганта да си премери златото с нея.

Вождът бил изумен от това необикновено искане и попитал:

- Кой е твоят господар?

- Масой, който притежава много ганти злато и сребро, много декари земя и неизброими стада добитък - бил отговорът.

Понго занесъл гантата вкъщи, там залепил отвътре за дъното й парченцето злато, което бил намерил, и после я върнал на вожда.

- О, Понго! - казал дату, - твоят господар е забравил да извади едно парче злато. Вземи го и му го занеси.

- Няма значение, ваша милост - отвърнал Понго, - той има толкова много злато, че такова малко парченце е нищо за него. Можете да го задържите.

След някоя и друга седмица Понго отишъл отново да иска гантата от вожда.

- За какво ти трябва сега? - попитал вождът.

- Да премерим среброто на моя господар - бил отговорът. И така, той занесъл гантата вкъщи, залепил вътре парченцето сребро, което бил намерил, и я върнал обратно. Вождът намерил парчето сребро и предложил да го върне, но получил същия отговор като преди, че то е незначително за господаря му.

Вождът повярвал на всичко, което Понго казал, но бил озадачен как такъв богат човек може да живее в неговите владения, без той да е чувал за него.

След няколко дена Понго решил, че почвата е вече подготвена за плановете му, отишъл при дату и казал:

- Моят господар иска да му дадеш дъщеря си за жена. Той ми възложи да уговоря с тебе всичко за женитбата, ако си съгласен.

- Много добре - отговорил вождът, - но преди да уредим въпроса, искам да видя бъдещия си зет. Кажи му да дойде да ме посети, а аз ще го посрещна както подобава на ранга му.

Понго се върнал вкъщи и казал на Масой, който си нямал и представа за всички тези споразумения с вожда:

- Имам добри новини за тебе. Вождът иска да те види, защото възнамерява да ти даде дъщеря си за жена.

- Какви ги дрънкаш - казал Масой. - Да не си си изгубил ума? Не ти ли е ясно, че аз съм твърде беден, за да се женя за дъщерята на вожда? Аз нямам дори свестни дрехи да облека и нямам с какво да ги купя.

- Не бери грижа за дрехите. Аз ще ти намеря отнякъде - отвърнал Понго.

- И как ще разговарям с него? Ти знаеш, че аз нямам градски маниери.

- Ох, Масой, не се тревожи за това! Само отговаряй "Да" на всички въпроси и всичко ще бъде наред.

Накрая Масой се съгласил да отиде и слязъл до реката да си отмие калта и мръсотията. Един богат търговец се къпел не много далече нагоре по реката и Понго се промъкнал покрай брега, откраднал дрехите, шапката и обувките на търговеца, и като изтичал назад при своя господар, казал му да си ги облече. Масой го послушал и, като се видял за първи път в живота си така добре облечен, повече не се противил да иде до къщата на вожда. Когато пристигнали там, вождът вече ги чакал. Той бил приготвил голямо угощение и прием в чест на бъдещия си зет. Вождът заговорил за сватбата и казал:

- Ще направим сватбата в твоя дворец, нали, Масой?

- Да - отвърнал Масой.

- Предполагам, че твоят дворец е голям, така ли е, господине?

- Да - бил отговорът.

- Не смяташ ли, че е добре да отидем там още този следобед?

- Да - бил отново отговорът.

През това време Понго бил изчезнал. Той избързал по пътя напред и на всички селяни, които срещал, заръчвал:

- Скоро дату ще мине оттук и когато ви запита на кого принадлежат всички тези ниви и стада, трябва да казвате, че са на Масой, в противен случай той ще ви убие.

Понго знаел, че на едно място се намира омагьосан дворец, невидим за хората. Той отишъл на мястото и точно пред невидимия дворец започнал да копае яма. Магьосницата, която живеела в двореца, се появила и запитала:

- Какво копаеш там, господин Понго?

- О, мадам - бил отговорът, - не си ли чула новината? Вождът скоро ще мине оттук и е заповядал всички магьосници и низши животни като мене да бъдат избити. Затова си копая яма да се скрия в нея.

- О, господин Понго - казала магьосницата, - позволи ми да се скрия първа, защото не бих могла като тебе и аз да си изкопая яма. Направи ми тази услуга, моля те.

- Бих бил много неучтив, ако откажа да услужа на дама - казал Понго. - Ела тук, но побързай, защото иначе ще бъде твърде късно.

Магьосницата се втурнала колкото можела по-бързо да се скрие в ямата. Тогава Понго нахвърлял камъни върху нея и я погубил. В този момент замъкът се освободил от магията и станал видим завинаги.

След това Понго се върнал в дома на вожда и докладвал, че всичко е готово за сватбата. И така, вождът, Масой и булката, придружени от множество хора, потеглили към двореца на Масой. По пътя те видели много плодородни ниви и огромни стада добитък. Вождът питал хората, кой е собственикът на тези ниви и стада. Отговорът винаги бил, че те принадлежат на Масой. След всичко това вождът бил много впечатлен от огромното богатство на Масой.

Особено бил възхитен обаче от двореца. Той решил, че много е сполучил с такъв зет и направили сватбата още същата вечер. Масой живял дълги години в двореца с жена си, заобиколен от Понго и многобройни слуги, готови да изпълнят всяко негово желание.

БЕЛЕЖКИ

1. Висая, бисая (Visaya) - най-многочисленият от народите на Филипините (26,75 млн. д.), населяващ островите в централната част на Филипинския архипелаг. Говорят на няколко езика, обединени в групата на езиците висая (бисая), отнасящи се към индонезийската подгрупа на малайско-полинезийската група от австронезийското семейство езици. [обратно]

2. Oрангутан (лат. Pongo) - род дървесни човекоподобни маймуни, населявали в миналото много райони на Югоизточна Азия, от които днес са се запазили само в дъждовните гори на островите Борнео и Суматра. Названието идва от малайското Orang Hutan, (горски човек). Те са огромни маймуни - могат да достигнат 1,5 м и до 135 кг, а ръцете им - до 2м. дължина и се отличават с голяма интелигентност, вкл. служат си с инструменти при добиването на храна. В естествена среда орангутанът живее до 30 г., но има случаи на орангутани в неволя, живели много по-дълго. [обратно]

3. Дату, датто (datu, datto) - титла на древните племенни вождове и монарси в предиспанските Филипини. [обратно]

4. Ганта (ganta) - крина, съд за мерене на ориз и др., с вместимост около 3.5 л. [обратно]

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Clara Кern Bayliss, Berton L. Maxfield, W. H. Millington, Fletcher Gardner, Laura Watson Benedict. Philippine Folk-Tales. Journal of American Folk-Lore, 1908.