Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕДНЯКЪТ МАСОЙ И ПОНГО

Филипинска (висайска1) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Масой бил беден човек, който имал парче земя недалече от града. Дрехите му били сиромашки, а това, което изкарвал от малката си градина, едва му стигало да преживява. Всеки работен ден той отивал до града да продава плодовете и зеленчуците си и да си купи ориз. И всеки път, като се връщал, виждал, че някой е влизал в негово отсъствие да краде плодове от градината му. Опитал се да опази градината, като направил оградата много здрава и заключвал портата, но каквото и да правел, плодовете продължавали да изчезват.

Накрая на Масой му хрумнала една добра идея. Tой взел малко смола и я оформил като човек, cложил му шапка от бамбукова тръстика и го изправил в единия край на градината. След това заминал за града.

Щом той изчезнал от погледа, крадецът, който не бил никой друг, а орангутанът2 Понго, се покатерил по оградата и влязъл вътре.

- О - казал си той, - аз съм се заблудил! Ето го там Масой, наблюдава. Той не е излязъл, както си мислех. Застанал е тук с голяма бамбукова шапка на главата. Cамо че ако си мисли, че ще ме хване, много се лъже. Ще отида да го поздравя, да не ме помисли за невъзпитан.

- Добро утро, Масой, - казал той. - Защо не ми отговаряш? Какво става с тебе? О, ти се шегуваш, нали, като мълчиш така? Но сега ще проговориш. - И като казал това, Понго цапардосал насмоленото плашило с дясната си ръка и естествено тя залепнала и той не могъл да я освободи.

- За Бога - протестирал Понго, - пусни ме да си вървя. Ако не ме пуснеш, ще те зашлевя и с другата ръка.

И той го ударил с другата ръка, която, разбира се, също залепнала здраво.

- Достатъчно, Масой - извикал Понго, - ти вече напълно изчерпа търпението ми! Ако не се махнеш веднага от мене, ще те изритам.

И той незабавно придружил думите си с дела.

- Масой - изкрещял вече ядосан Понго - пусни ме, ако ти е мил животът, защото, ако не го направиш, все още ми е останал един крак, за да те убия с него. - И като казал това, той го ритнал с останалия си свободен крак, при което съвсем залепнал и паднал на земята, заедно с насмоленото плашило, като двамата се претърколили няколко пъти.

Когато Масой си дошъл и видял Понго, той казал:

- Значи, ти си бил крадецът, който ограбва плодовете на моя труд! Сега ще си платиш за това с живота.

A Понго извикал:

- Моля те, пощади живота ми и вечно ще ти бъда роб!

- Обещаваш ли да не ми крадеш повече от плодовете?

- Обещавам и ще ти служа вярно до края на живота си.

Масой се съгласил да го остави жив.

Оттогава Понго заработил неуморно за своя господар. Той продавал плодовете и купувал ориза, и бил много усърден и честен. Един ден, на път за пазара, той случайно намерил малко парченце злато и още едно такова парченце сребро. По онова време тази страна не била под господството на външна сила, ами всяко племе се управлявало от собствен дату3 или вожд. Вождът, естествено, бил най-храбрият и най-богатият от племето.

Вождът на племето, от което бил Масой, имал много красива дъщеря. Понго си бил наумил да я ожени за господаря си. Сега вече планът му бил готов. Той отишъл до къщата на вожда и поискал една ганта4 за мерене на ориз.

- Моят господар - казал той, - те моли да му дадеш на заем една ганта да си премери златото с нея.

Вождът бил изумен от това необикновено искане и попитал:

- Кой е твоят господар?

- Масой, който притежава много ганти злато и сребро, много декари земя и неизброими стада добитък - бил отговорът.

Понго занесъл гантата вкъщи, там залепил отвътре за дъното й парченцето злато, което бил намерил, и после я върнал на вожда.

- О, Понго! - казал дату, - твоят господар е забравил да извади едно парче злато. Вземи го и му го занеси.

- Няма значение, ваша милост - отвърнал Понго, - той има толкова много злато, че такова малко парченце е нищо за него. Можете да го задържите.

След някоя и друга седмица Понго отишъл отново да иска гантата от вожда.

- За какво ти трябва сега? - попитал вождът.

- Да премерим среброто на моя господар - бил отговорът. И така, той занесъл гантата вкъщи, залепил вътре парченцето сребро, което бил намерил, и я върнал обратно. Вождът намерил парчето сребро и предложил да го върне, но получил същия отговор като преди, че то е незначително за господаря му.

Вождът повярвал на всичко, което Понго казал, но бил озадачен как такъв богат човек може да живее в неговите владения, без той да е чувал за него.

След няколко дена Понго решил, че почвата е вече подготвена за плановете му, отишъл при дату и казал:

- Моят господар иска да му дадеш дъщеря си за жена. Той ми възложи да уговоря с тебе всичко за женитбата, ако си съгласен.

- Много добре - отговорил вождът, - но преди да уредим въпроса, искам да видя бъдещия си зет. Кажи му да дойде да ме посети, а аз ще го посрещна както подобава на ранга му.

Понго се върнал вкъщи и казал на Масой, който си нямал и представа за всички тези споразумения с вожда:

- Имам добри новини за тебе. Вождът иска да те види, защото възнамерява да ти даде дъщеря си за жена.

- Какви ги дрънкаш - казал Масой. - Да не си си изгубил ума? Не ти ли е ясно, че аз съм твърде беден, за да се женя за дъщерята на вожда? Аз нямам дори свестни дрехи да облека и нямам с какво да ги купя.

- Не бери грижа за дрехите. Аз ще ти намеря отнякъде - отвърнал Понго.

- И как ще разговарям с него? Ти знаеш, че аз нямам градски маниери.

- Ох, Масой, не се тревожи за това! Само отговаряй "Да" на всички въпроси и всичко ще бъде наред.

Накрая Масой се съгласил да отиде и слязъл до реката да си отмие калта и мръсотията. Един богат търговец се къпел не много далече нагоре по реката и Понго се промъкнал покрай брега, откраднал дрехите, шапката и обувките на търговеца, и като изтичал назад при своя господар, казал му да си ги облече. Масой го послушал и, като се видял за първи път в живота си така добре облечен, повече не се противил да иде до къщата на вожда. Когато пристигнали там, вождът вече ги чакал. Той бил приготвил голямо угощение и прием в чест на бъдещия си зет. Вождът заговорил за сватбата и казал:

- Ще направим сватбата в твоя дворец, нали, Масой?

- Да - отвърнал Масой.

- Предполагам, че твоят дворец е голям, така ли е, господине?

- Да - бил отговорът.

- Не смяташ ли, че е добре да отидем там още този следобед?

- Да - бил отново отговорът.

През това време Понго бил изчезнал. Той избързал по пътя напред и на всички селяни, които срещал, заръчвал:

- Скоро дату ще мине оттук и когато ви запита на кого принадлежат всички тези ниви и стада, трябва да казвате, че са на Масой, в противен случай той ще ви убие.

Понго знаел, че на едно място се намира омагьосан дворец, невидим за хората. Той отишъл на мястото и точно пред невидимия дворец започнал да копае яма. Магьосницата, която живеела в двореца, се появила и запитала:

- Какво копаеш там, господин Понго?

- О, мадам - бил отговорът, - не си ли чула новината? Вождът скоро ще мине оттук и е заповядал всички магьосници и низши животни като мене да бъдат избити. Затова си копая яма да се скрия в нея.

- О, господин Понго - казала магьосницата, - позволи ми да се скрия първа, защото не бих могла като тебе и аз да си изкопая яма. Направи ми тази услуга, моля те.

- Бих бил много неучтив, ако откажа да услужа на дама - казал Понго. - Ела тук, но побързай, защото иначе ще бъде твърде късно.

Магьосницата се втурнала колкото можела по-бързо да се скрие в ямата. Тогава Понго нахвърлял камъни върху нея и я погубил. В този момент замъкът се освободил от магията и станал видим завинаги.

След това Понго се върнал в дома на вожда и докладвал, че всичко е готово за сватбата. И така, вождът, Масой и булката, придружени от множество хора, потеглили към двореца на Масой. По пътя те видели много плодородни ниви и огромни стада добитък. Вождът питал хората, кой е собственикът на тези ниви и стада. Отговорът винаги бил, че те принадлежат на Масой. След всичко това вождът бил много впечатлен от огромното богатство на Масой.

Особено бил възхитен обаче от двореца. Той решил, че много е сполучил с такъв зет и направили сватбата още същата вечер. Масой живял дълги години в двореца с жена си, заобиколен от Понго и многобройни слуги, готови да изпълнят всяко негово желание.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Висая, бисая (Visaya) - най-многочисленият от народите на Филипините (26,75 млн. д.), населяващ островите в централната част на Филипинския архипелаг. Говорят на няколко езика, обединени в групата на езиците висая (бисая), отнасящи се към индонезийската подгрупа на малайско-полинезийската група от австронезийското семейство езици. [обратно]

2. Oрангутан (лат. Pongo) - род дървесни човекоподобни маймуни, населявали в миналото много райони на Югоизточна Азия, от които днес са се запазили само в дъждовните гори на островите Борнео и Суматра. Названието идва от малайското Orang Hutan, (горски човек). Те са огромни маймуни - могат да достигнат 1,5 м и до 135 кг, а ръцете им - до 2м. дължина и се отличават с голяма интелигентност, вкл. служат си с инструменти при добиването на храна. В естествена среда орангутанът живее до 30 г., но има случаи на орангутани в неволя, живели много по-дълго. [обратно]

3. Дату, датто (datu, datto) - титла на древните племенни вождове и монарси в предиспанските Филипини. [обратно]

4. Ганта (ganta) - крина, съд за мерене на ориз и др., с вместимост около 3.5 л. [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Clara Кern Bayliss, Berton L. Maxfield, W. H. Millington, Fletcher Gardner, Laura Watson Benedict. Philippine Folk-Tales. Journal of American Folk-Lore, 1908.