Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВОДНОТО МОМИЧЕ

Евенска1 приказка

Т. I. Приказки от Азия

Имало един ламутски ловец, който обикалял из околността да си търси жена. Веднъж той намерил камък, който приличал много на човешка фигура. Прибрал го вкъщи и го сложил край огнището. Когато се събудил сутринта, казал на камъка:

- А сега, жено, сготви нещо за ядене!

Тъй като камъкът дори не се помръднал, той станал и сам си приготвил храна. След това излязъл и отишъл на лов. Върнал се вечерта и пак казал на камъка:

- Жено, приготви нещо да ям!

Но тъй като камъкът си стоял неподвижен, той пак си сготвил сам храната. На другата сутрин се събудил и - що да види! Каменната жена била сготвила ядене. И те заживели заедно като мъж и жена.

Минало известно време. Един ден ловецът отишъл до една река и тръгнал по брега й. Бил жаден, видял едно вирче и приклекнал до него. Когато понечил да пие, той видял отдолу под водата едно момиче, което решело дългата си свилена коса.

- Хей, ела тук! Хайде да играем!

Тя излязла и те се заиграли, целейки се един в друг с лък и стрели. Най-сетне той погледнал към небето и видял, че слънцето вече залязвало.

- Ох, стана късно! Трябва да се прибирам у дома.

Отишъл си той вкъщи, а там жена му го посрещнала намусена:

- Защо закъсня толкова? Досега винаги си си идвал навреме.

- Преследвах една лисица.

На другата сутрин той станал рано и отишъл на реката. Водното момиче било вече там долу и решело косите си.

- Идвай да си играем!

Те играли отново чак до заник слънце. Когато се прибрал вкъщи, жена му била много сърдита:

- Защо се връщаш толкова късно?

Той не отговорил, защото си мислел за момичето, и се зарекъл:

- Утре ще стана още по-рано.

Но жена му направила така, че да изпадне в непробуден сън. А на сутринта каменната жена станала рано, облякла дрехите на мъжа си, взела лъка и стрелите му, сложила си снегоходки и отишла при реката, като вървяла по следите, оставени от него. Стигнала до вира и погледнала надолу във водата. Момичето било там и решело косите си.

- Ела да си поиграем!

- Ах, как ми е свито сърцето. Като че никога преди не сме играли.

- Глупости! Хайде, поне малко се покажи, само да те погледам.

Девойката се показала над водата до подмишниците. Тогава каменната жена стреляла в нея и я пронизала с една стрела. Кръв бликнала от гърдите и гърба й. Водното момиче потънало в дълбините, а жената на ловеца се върнала вкъщи. Тя сложила дрехите на мъжа си на предишното им място, а също и лъка със стрелите и снегоходките му. След това премахнала магията за сън от него. Той скочил и видял, че слънцето било вече високо в небето. Взел лъка си, надянал снегоходките и побързал към реката. Момичето обаче никъде не се виждало.

- Ах - извикал той разтърсен от ридания, - тя вече не идва! И аз не искам да остана повече тук.

Той скочил във водата и потънал. В ушите му зашумяло, тялото му изтръпнало от студa. И изведнъж се озовал в един друг свят. Намерил утъпкана пъртина и закрачил по нея. Не след дълго дошъл до някакъв град. Всички къщи в града били покрити с черно платно. Встрани от другите къщи се гушела къщурка, в която живеела една бабичка. Той влязъл. Бабата го попитала:

- Ти откъде си дошъл?

- Аз съм от другия свят. Но какво става тук? Да не би някой да е болен? Защо е това черно платно навсякъде?

- Дъщерята на нашия вожд е болна. Някой я е пронизал със стрела.

- Аз искам да я излекувам.

Бабата побързала да отиде при вожда и му казала:

- Един човек е дошъл в нашия град и заяви, че ще излекува дъщеря ти.

Вождът заповядал да доведат чужденеца. Щом влязъл в къщата, момичето изстенало силно:

- А-а-ах!

Той докоснал стрелата и тозчас девойката била мъртва. Тогава той поискал някакви мъжки дрехи. Надянал дрехите на нейното тяло, а себе си облякъл в нейните дрехи.

- Вземете си последно сбогом с нея. Аз ще бдя над тялото й сам - казал той на родителите й. После легнал до нея и се престорил също на умрял.

Когато слънцето се скрило, долетели две птици, две лопатарки. Две лиственици растeли наблизо. Лопатарките кацнали на тях и запели:

Хей, сестричке, събуди се!
Нека с тебе да играем,
нека въздуха да порим
с бързи пърхащи криле!

Ох, сестрички! С вас не мога
да играя, да се рея.
Счупени са ми крилете,
не остана ми перце.

Ой, сестрице, кой бе този,
който с теб се поруга
и крилете ти прекърши?
Туй не беше ли игра?

Ой, сестрички, мен крилете
този, който ги пречупи,
там сега лежи безжизнен
сякаш е без дъх останал.

Лопатарките кацнали на земята и се превърнали в девойки. Доближили се до мъртвата. Едната девойка духнала върху нея, другата девойка плювнала върху нея. Тогава тя скокнала на крака и възкликнала:

- Ах, ах, ах! Колко дълго съм спала!

- Ех, без нашата помощ никога нямаше да се събудиш.

Девойките останали там до сутринта. Когато другите хора се събудили, те я отвели при родителите й. Като я видяла, майката изпаднала в несвяст. Тя дошла на себе си чак вечерта и тогава оженили момичето за госта. Двамата заживели заедно. Веднъж той казал:

- Искам да навестя бившата си жена.

Щом каменната жена го видяла, стреснато подскочила:

- Ах! Мъжът ми идва, мъжът ми идва!

Тя се озъбила и се приготвила да го налапа, но човекът опънал лъка и я прострелял. Тя се килнала назад.

- Ах! Това е краят. Аз исках да те изям, но ти се оказа по-бърз.

Той наклал голям огън и изгорил каменната жена. После се върнал при водното момиче и продължил да си живее с него.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Евени (ламути) - сибирски народ (около 19 000 д.), родствен с евенките и живеещ по крайбрежието на Охотско море (Якутия, Магаданска област, Хабаровски край). Ламутският език - езикът на eвените, е близък до евенкийския, нанайския, удегейския и се отнася към тунгуско-манджурската езикова група. [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.