МЕЧКАТА, ВЪЛКА И ПОЛЯРНАТА ЛИСИЦА

Евенска¹ приказка

Т. I. Приказки от Азия

Една полярна лисица си направила яз за ловене на риба в една малка речица. Било през зимата и на лисицата й се наложило да кърти леда. Минала оттам една мечка и казала:

- Ей, Лисо, какво правиш?

- Правя си яз да ловя риба в него.

- Добра идея. Дай и на мене от плячката.

- Не мога. Как да ти дам? Аз раждам по дузина деца на всяко котило. Как ще ги изхраня?

- Хайде, хайде! Ти трябва да поделиш с мен своя улов.

- Добре. Щом толкова настояваш, ще ти дам половината. Ела тук! Ще ти покажа какво да правиш.

Лисицата накарала мечката да се настани на наредените дървени трупи, които били прогизнали от вода.

- Седни тук и наблюдавай яза. Може ледът да се пропука. Но ти не бива да се движиш, за да не подплашиш и прогониш рибата. По някое време аз ще се върна.

Мечката седяла там цели три дена. Напълно замръзнала в леда. Най-после, на четвъртия ден, полярната лисица се върнала.

- Ей, Лисо! Ела тук. Ти говореше за риба, но къде е тази риба? Едва не умрях от студ. Помогни ми поне да се измъкна оттук, изтегли ме и ме освободи от този лед.

- Ах! - казала полярната лисица. - Ти си твърде тежка. Аз не мога да те измъкна оттук. Насам! - завикала лисицата. - Деца, елате всички! Хванах ви една голяма тлъста мечка. Елате да похапнете!

Малките полярни лисичета дошли и се нахвърлили стръвно върху мечката. Те се нахранили до насита и скоро от мечката нищо не останало.

След известно време оттам минал един вълк:

- Ей ти, полярна Лисо, какво правиш?

- Строя яз, за да ловя риба в него!

- Дай и на мене от рибата.

- О, не! Как да ти дам, като имам толкова много деца? Раждам ги по дузина на всяко котило.

- Казвам ти, дай ми от рибата!

- Добре де, ще ти дам половината от улова.

Лисицата накарала вълка да седне на мокрите дървени трупи.

- Виж сега! - казала лисицата, - потопи рунтавата си опашка във водата и ще видиш как ще си наловиш хубава риба. Но трябва да стоиш мирно, дори и с пръст да не помръдваш. Иначе всичката риба ще избяга.

След три дни полярната лисица се върнала при яза.

- Ох, ох! - изревал вълкът. - Къде ти е рибата, полярна Лисо? Аз премръзнах, полумъртъв съм от студ. Моля те, помогни ми, избави ме, измъкни ме оттук!

- Ах! - казала полярната лисица, - ти си твърде тежък. Измъкни се сам.

Тогава вълкът се извърнал и прегризал опашката си. Като видяла това, полярната лисица скокнала и побягнала по речния бряг. Останал без опашка и много разгневен, вълкът надушил лисичите следи и се спуснал да я преследва. Ала тя си изкопала дупка в снега, легнала на дъното и се престорила на недъгава.

- Ах, ти, негоднице! - мърморел си вълкът през зъби. - Ще те хвана и ще те разкъсам на три парчета. Ти ме измами най-безсъвестно.

Той стигнал до мястото, където била лисицата, и изръмжал:

- Ето къде си била, разбойнице! Къде ти е рибата? На парчета ще те разкъсам!

Полярната лисица затворила едното си око и се престорила на сляпа.

- Каква риба? - запитала тя невинно. - Аз осакатях и съм почти сляпа. Другото ми око също не го бива. От много дни не съм излизала от тази дупка.

- Може и така да е - неохотно се съгласил вълкът, - другата лисица имаше две очи, но все пак тези следи изглеждат твои.

- Защо пък непременно да са мои? - казала полярната лисица. - Да не би аз да съм единствената полярна лисица тъдява? Има още толкова много други.

- Вярно е - казал вълкът. Той тръгнал по други следи и хванал друга полярна лисица.

- Хванах те най-после - изръмжал той. - Това си ти, дето ме накара да залепна на леда в реката.

И той я разкъсал на парчета.

БЕЛЕЖКИ

1. Евени (ламути) - сибирски народ (около 19 000 д.), родствен с евенките и живеещ по крайбрежието на Охотско море (Якутия, Магаданска област, Хабаровски край). Ламутският език - езикът на eвените, е близък до евенкийския, нанайския, удегейския и се отнася към тунгуско-манджурската езикова група. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.