Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛОНЪТ И КУЧЕТО

Джатака - древноиндийска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Eдно куче се научило да се навърта около обора, където живеел слонът на царя. Отначало кучето ходело там да хапне каквото е останало от слонския обяд.

И така, всеки ден кучето чакало да остане нещо и за него и се навъртало наоколо за остатъци, годни за ядене. Постепенно слонът и кучето се сприятелили толкова много, че слонът започнал да споделя храната си с кучето и те се хранели вече заедно. Когато слонът спял, неговият приятел, кучето, спяло до него. Когато на слона му се играело, той понякога хващал кучето с хобота си и го люлеел насам-натам. Стигнало се дотам, че вече нито кучето, нито слонът се чувствали щастливи, ако другият не е наблизо.

Веднъж един селянин видял кучето и казал на гледача на слона:

- Ще купя това куче. Изглежда да има добър нрав, а виждам, че е и умно. Колко искаш за него?

Гледачът на слона не го било грижа за кучето, а точно тогава му трябвали и пари. Затова той не поискал много. Cелянинът му дал парите и отвел кучето със себе си далече в провинцията.

Слонът на царя тъгувал за кучето и не искал да яде, щом приятелят му не бил при него да споделя храната му. Когато дошло време за банята на слона, той отказал да се къпе. На следващия ден отново слонът не се хранил и не се къпал. Когато това се случило и на третия ден, съобщили на царя.

Царят извикал своя главен слуга и му наредил:

- Иди в обора на слона и разбери защо слонът се държи така.

Главният слуга отишъл в обора и огледал слона от хобота до опашката. После попитал гледача на слона:

- По всичко личи, че слонът няма телесно страдание, но защо изглежда така тъжен? Да не би да е загубил някой другар в игрите?

- Да - казал гледачът, - имаше тук едно куче, което ядеше, спеше и играеше със слона. Кучето го отведоха преди три дена.

- Знаеш ли къде е кучето сега? - попитал главният слуга.

- Не, не знам - отвърнал гледачът.

Тогава главният слуга се върнал при царя и му съобщил:

- Слонът не е болен, но е самотен без своя приятел, кучето.

- Къде е това куче? - попитал царят.

- Един селянин го е отвел, така казва гледачът на слона - отговорил главният слуга. - Никой обаче не знае къде живее селянинът.

- Добре - казал царят. - Да се разпратят съобщения из цялата страна с молба човекът, който е купил това куче, да го пусне на свобода. Аз ще му върна парите, които е платил за кучето.

Когато селянинът, който бил купил кучето, чул това, отвързал го и го пуснал на свобода. Кучето се затичало с всички сили към обора на слона. Слонът бил така щастлив да види кучето отново, че го обхванал с хобота и го качил на главата си. После го спуснал пак отново долу.

Когато гледачът на слона донесъл храна, слонът първо изчакал кучето да се наяде и после изял своята храна.

Оттогава слонът и кучето били неразделни до края на живота си.

 

Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922

Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2008
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Ellen C. Babbitt. More Jataka Tales. New York: The Century Co., 1922.