МАЙМУНКАТА И ПЕРЛЕНАТА ОГЪРЛИЦА

Джатака - древноиндийска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Един ден царят отишъл на дълга разходка в гората. Като се върнал, влязъл направо в царската градина и изпратил да повикат царицата и децата да слязат при езерото да се изкъпят.

Когато всички били готови да влизат във водата, царицата и нейните придворни дами оставили накитите си на слугините да ги пазят и се натопили в езерото.

Докато царицата прибирала своята огърлица от перли в едно ковчеже, видяла я една маймунка, която седяла наблизо между клоните на едно дърво. На маймунката й се приискало да отмъкне перлената огърлица на царицата, затова се притаила неподвижно и задебнала дали на слугинята, която пази перлите, няма да й се доспи.

Отначало слугинята не сваляла очите си от ковчежето за скъпоценности. Но скоро тя започнала да клюма и не след дълго дълбоко заспала.

Щом маймунката видяла това, тя скочила светкавично долу, отворила ковчежето, грабнала перлената огърлица и след миг била отново на дървото, като държала перлите много внимателно. Тя си сложила огърлицата, но после, като се опасявала, че стражите в градината могат да я видят, скрила перлите в една хралупа на дървото. Сетне седнала наблизо, сякаш нищо не се било случило.

След малко слугинята се събудила. Тя погледнала в ковчежето и като видяла, че перлената огърлица я няма, извикала:

- Един човек избяга с перлената огърлица на царицата!

От всички страни се втурнали стражите.

Слугинята разказала:

- Аз седях тук, точно до ковчежето, където царицата постави перлената си огърлица. Не съм мърдала от мястото си. Ала денят е горещ и се почувствах изморена. Трябва да съм задрямала. Като се събудих, перлите ги нямаше.

Стражите съобщили на царя, че перлите са изчезнали.

- Намерете човека, който е откраднал перлите - наредил царят. Стражите се пръснали на всички страни да търсят крадеца.

След като царят си отишъл, началникът на стражата си казал:

- Чудно нещо. Тези перли - мислел той - се загубиха в градината. Портите се пазят от силна стража, така че никой отвън не би могъл да влезе в царската градина. От друга страна, тук в градината има стотици маймуни. Може би някоя маймунка е взела наниза от перли.

Тогава началникът на стражата се досетил как да провери дали някоя маймунка не е взела перлите. За тази цел той купил голямо количество нанизи от ярко оцветени стъклени мъниста.

Вечерта след като се стъмнило стражите окачили нанизите от стъклени мъниста тук-таме по ниските храсти из градината. Когато на другата сутрин маймуните зърнали герданите от блестящи шарени мъниста, всяка маймуна се спуснала да си вземе по един.

Само маймунката, която била взела перлената огърлица на царицата, не мръднала от мястото си. Тя седяла близо до хралупата, където била скрила перлите.

Другите маймуни били страшно доволни от своите мънистени гердани. Те не спирали да бъбрят за тях помежду си.

- Жалко, че ти не си взе - повтаряли те на маймунката, а тя тихо си седяла и нищо не казвала. Накрая не могла да издържи повече. Сложила си царската перлена огърлица и слязла долу, като гордо заявила:

- Вие имате само нанизи от стъклени мъниста. Вижте моята перлена огърлица!

Тогава началникът на стражата, който се бил скрил наблизо и видял всичко, скочил и хванал маймунката. Завел я право при царя.

- Това е маймунката, ваше величество, която открадна перлите!

За царя било достатъчно, че си е възвърнал перлите, но все пак попитал началника на стражата как е открил крадеца.

Началникът на стражата казал, че тъй като никой отвън не би могъл да влезе в царската градина, той решил, че само някоя от маймуните в градината трябва да я е взела. После разказал на царя как мънистата подлъгали маймунката да се издаде.

- Ти достойно заемаш своето място - казал царят и обсипал началника на стражата с много похвали и благодарности.

Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2008
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Ellen C. Babbitt. More Jataka Tales. New York: The Century Co., 1922.