КАК МАЙМУНАТА СПАСИЛА СВОЕТО ПЛЕМЕ

Джатака - древноиндийска приказка

Т. I. Приказки от Азия

На брега на голяма река растяло мангово дърво. От клоните му падали зрели плодове. Hякои от тях падали в реката, други - на земята.

Всяка нощ маймуните от едно племе идвали да събират нападалите по земята и се катерели по дървото да си наберат още от тези плодове, които били като големи, сочни праскови.

Един ден царят на тази страна стоял на брега на същата река, на много километри по-надолу от мястото, където растяло манговото дърво. Той наблюдавал как рибарите теглят мрежите си от водата.

Като изтеглили мрежите си, рибарите намерили вътре не само риба, но и някакъв странен плод. Те го отнесли на царя.

- Какво е това? - попитал царят.

- Не знаем, царю - отговорили рибарите.

- Извикайте горските пазачи - заповядал царят. - Те сигурно ще знаят какво е.

Извикали пазачите и те казали, че това е плод от мангово дърво.

- Добро ли е за ядене? - попитал царят.

Горските пазачи казали, че е много добро на вкус. Тогава царят отрязал от плода и дал от него на принцовете, а после отрязал и за себе си. Мангото много му се усладило, а и те всички също го харесали.

После царят попитал горските пазачи:

- Къде расте манговото дърво?

Горските пазачи му казали, че то расте на брега на реката на много километри нагоре срещу течението.

- Да отидем тогава да видим дървото и да наберем от неговите плодове - казал царят.

Той накарал да съединят много салове и те потеглили нагоре по реката. Плавали, докато стигнали до мястото, където растяло манговото дърво.

Горските пазачи съобщили:

- Ето, царю, това е манговото дърво.

- Тук ще слезем - казал царят и те слезли. Царят и неговите придружители започнали да събират манговите плодове, които били нападали под дървото. Всички ги харесали толкова много, че царят решил:

- Нека да останем тук тази нощ и утре сутринта ще съберем още плодове.

Tе вечеряли под дървото, а след това легнали да спят.

Когато всичко утихнало, водачът на маймуните довел своето племе. Всички мангови плодове от земята били изядени, затова маймуните се покатерили на дървото и започнали да скачат от клон на клон, като късали и ядяли мангови плодове, без да спират да бъбрят помежду си. Скоро те вдигнали такъв голям шум, че събудили царя. Той извикал своите стрелци и им заповядал:

- Застанете под манговото дърво и стреляйте по маймуните, когато решат да си тръгнат и започнат да слизат на земята. Утре сутринта, освен мангови плодове, ще имаме и маймунско месо за ядене.

Маймуните видели стрелците наредени наоколо с готови за стрелба лъкове и насочени стрели. Изплашени за живота си, маймуните изтичали при своя водач и му казали:

- О, вожде, стрелците стоят около дървото и се готвят да стрелят в нас! Какво да правим?

Те целите треперели от страх.

Водачът ги успокоил:

- Не се бойте, аз ще ви спася. Стойте по местата си, докато ви повикам.

Маймуните си поотдъхнали, защото той винаги намирал начин да им помогне, когато били в беда.

След това водачът на маймуните изтичал по клона на манговото дърво, който висял над реката. Дългите клони на дървото, което растяло на отсрещния бряг на реката, почти се срещали с клона, на който той стоял. Oставало съвсем малко, което маймуните трябвало да прескочат и щели да бъдат спасени. Вождът си казал:

- Ако маймуните се опитат да прескочат от едното дърво на другото, някои от тях може да паднат във водата и да се удавят. Трябва да ги спася всичките, но как?

Изведнъж се сетил:

- Ще направя мост от гърба си!

И водачът на маймуните се протегнал и хванал най-дългия клон на дървото от другата страна на реката. После извикал:

- Тук, маймуни, минете по този клон, а после по гърба ми и накрая претичайте по клона на отсрещното дърво.

Маймуните сторили, както вождът им заръчал. Те се затичали по клона на манговото дърво, минали по гърба му, а после преминали по клона на отсрещното дърво. След това се спуснали на земята и побягнали към дома си.

Царят видял как постъпили водачът и неговото племе.

- Тази голяма маймуна - казал царят на своите стрелци - спаси цялото племе. Ще наредя за него да се полагат грижи до края на живота му.

И царят удържал на думата си.

Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2008
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Ellen C. Babbitt. More Jataka Tales. New York: The Century Co., 1922.