|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЪВЪТ И КЪЛВАЧЪТ Джатака - древноиндийска приказка Веднъж, както лъвът вечерял, в гърлото му заседнала кост. Толкова го заболяло, че не могъл да довърши вечерята си, а само ходел напред-назад и ревял от болка. Един кълвач бил кацнал на клонa на близкото дърво и като чул лъва, попитал: - Приятелю, какво те измъчва? Лъвът казал каква е работата и кълвачът рекъл: - Аз бих измъкнал костта от гърлото ти, друже, но не смея да си сложа главата в устата ти, защото се боя, че после няма да мога да я извадя. Страх ме е, че може да ме изядеш. - О, кълвачо, не се страхувай - казал лъвът. - Няма да те изям. Спаси живота ми, ако можеш! - Ще видя какво мога да направя за тебе - казал кълвачът. - Отвори си широко устата. Лъвът сторил както му било казано, но кълвачът си рекъл: - Кой знае как ще постъпи този лъв? Мисля, че трябва да внимавам. Затова кълвачът пъхнал едно парче дърво между горната и долната челюст на лъва, за да не може да си затвори устата. После скочил в устата на лъва и ударил края на костта с клюна си. Като ударил втори път, костта изхвръкнала от лъвската уста. Кълвачът изскокнал от устата на лъва, ударил с клюна и парчето дърво и то също паднало. Едва тогава лъвът могъл да си затвори устата. Лъвът изведнъж се почувствал много по-добре, но не изрекъл нито дума на благодарност към кълвача. По-късно, през същото това лято, един ден кълвачът казал на лъва: - Бих искал да те помоля да направиш нещо за мене. - Да направя нещо за тебе? - възкликнал лъвът. - Искаш да кажеш, да направя нещо повече за тебе. Аз вече направих твърде много. Не забравяй, че някога си бил в устата ми и аз те пуснах. Не очаквай нищо повече. Кълвачът не казал нито дума, но от този ден гледал да стои по-далече от лъва.
Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922
© Лина Бакалова, превод от английски
Приказката е преведена по: Ellen C. Babbitt. More Jataka Tales. New York: The Century Co., 1922. |