Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪЛВАЧ, КОСТЕНУРКА И СЪРНА

Джатака - древноиндийска приказка

Т. I. Приказки от Азия

В гората, близо до едно езеро, живеела сърна. Недалеко от езерото, на върха на едно дърво, си бил направил гнездо кълвач, а в езерото живеела костенурка. Тримата били приятели и живеели заедно щастливо и сговорно.

Като обикалял из гората, един ловец видял следите на сърната близо до брега на езерото.

- Трябва да хвана тази сърна, когато слиза към водата - казал си той и като заложил здрав кожен капан, си заминал.

Привечер сърната слязла да пие вода, хванала се в капана и надала отчаяния вик на животно, попаднало в плен.

Кълвачът за миг се спуснал от върха на дървото, а костенурката излязла от водата и двамата се заели усилено да мислят как да помогнат на сърната.

Кълвачът казал на костенурката:

- Приятелко, ти имаш зъби - прегризи кожения капан. Аз ще отида да видя дали не идва ловецът. Ако и двамата направим всичко, каквото можем, нашата сърничка няма да загине.

Тогава костенурката започнала да гризе кожата, а кълвачът отлетял към къщата на ловеца.

Призори ловецът се показал с нож в ръка на входната врата на къщата си.

Като пляскал с криле, кълвачът връхлетял ловеца и го блъснал в лицето.

Зашеметен, ловецът се върнал в къщата си и полегнал за малко. После отново станал и си взел ножа. Казал си:

- Когато излязох през предната врата, една птица налетя в лицето ми. Я да изляза сега през задната врата.

Така и направил.

А кълвачът си помислил:

- Предишния път ловецът излезе през предната врата, сигурно сега ще се измъкне през задната.

Ето защо кълвачът кацнал на едно дърво близо до задната врата.

Когато ловецът излязъл, птицата връхлетяла отново, като плющяла с крилете си в лицето му. Тогава ловецът пак се върнал и си легнал. Когато слънцето изгряло, той взел ножа си и пак тръгнал да излиза.

Този път кълвачът полетял с всички сили назад към приятелите си, като крещял:

- Ловецът идва насам!

През това време костенурката била прегризала всички ремъци на капана, освен един. Кожата била толкова твърда, че усещала сякаш зъбите й ще изпаднат. Цялата й уста била окървавена. Сърната чула кълвача и видяла ловеца да идва с нож в ръка. Със силен напън тя разкъсала последния ремък на капана и побягнала в гората.

Кълвачът отлетял в гнездото си на върха на дървото.

Само костенурката била твърде слаба, за да избяга. Тя останала да лежи на мястото си. Ловецът я взел, пуснал я в една торба, а после вързал торбата за едно дърво.

Сърната разбрала, че костенурката е уловена и решила да спаси живота на приятелката си. Затова се показала пред ловеца.

Ловецът грабнал ножа си и се втурнал след сърната. Сърната го подмамила навътре в гората, като гледала да бяга едва-едва, само колкото да не може да я достигне с ножа.

Когато сърната видяла, че са се отдалечили много навътре в гората, тя се изплъзнала от ловеца и по-бърза от вятъра, се спуснала по друг път към мястото, където останала костенурката.

Но костенурката никъде не се виждала. Сърната я повикала:

- Костенурке, костенурке!

A костенурката се обадила:

- Тук съм, в торбата, закачена на това дърво.

Тогава сърната вдигнала торбата с рогата си и я хвърлила на земята, торбата се разкъсала и костенурката се измъкнала оттам.

Кълвачът също долетял от гнездото си и сърната им казала:

- Приятели, вие спасихте живота ми, но ако стоим тук и си говорим, ловецът ще ни намери и този път може да не успеем да му избягаме. Затова ти, кълвачo, отлети. А ти, костенурке, се гмурни във водата. Аз ще се скрия в гората.

Ловецът се върнал, но не видял ни сърна, ни костенурка, ни кълвач. Намерил само скъсаната си торба и като я взел, се запътил към дома си.

А тримата приятели останали неразделни до края на живота си.

 

Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922

Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2008
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Ellen C. Babbitt. More Jataka Tales. New York: The Century Co., 1922.