|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЛАТНАТА ГЪСКА Джатака - древноиндийска приказка Имало някога една гъска с прекрасни златни пера. Недалече от тази гъска живеела много бедна жена с двете си дъщери. Гъската видяла, че те едва преживявали и си казала: - Ако започна да им давам по едно от моите златни пера, майката би могла да ги продава и с парите от тях тя и дъщерите й ще престанат да живеят в лишения. И гъската долетяла при къщата на бедната жена. Като видяла гъската, жената казала: - Защо си дошла тук? Ние нямаме какво да ти дадем. - Ала аз имам какво да ви дам - рекла гъската. - Аз ще ви давам едно по едно от моите пера, а ти, като ги продаваш, ще получаваш за тях достатъчно, та ти и дъщерите ти да живеете добре. Като казала това, гъската й дала едно от своите пера и отлетяла. След това тя идвала от време на време и всеки път оставяла по едно перо. Майката и дъщерите й продавали хубавите златни пера и получавали за тях толкова, че да живеят в охолство. Но един ден майката казала на дъщерите си: - Я да не разчитаме много на тази гъска. Някой ден тя може да отлети и повече да не се върне. Тогава отново ще обеднеем. Хайде, следващия път като дойде, да й оскубем всичките пера. Дъщерите се възпротивили: - Това ще оскърби гъската. Не бива да правим така. Но майката била алчна. Следващия път, когато дошла гъската, тя я хванала здраво с две ръце и оскубала всичките й пера. Само че перата на Златната гъска не са обикновени пера. Ако бъдат насила отскубнати, те престават да са златни, а се превръщат в бели и не струват повече от обикновена птича перушина. И новите, дето ще покарат, няма да са златни, а обикновени бели пера. След време перата й отново пораснали, тя отлитнала към дома си и повече никога не се върнала.
Илюстрация: Елсуърт Янг, 1922
© Лина Бакалова, превод от английски Приказката е преведена по: Ellen C. Babbitt. More Jataka Tales. New York: The Century Co., 1922. |