Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ЗАЕКЪТ ПОБЕДИЛ КЕЛЕ

Чукотска1 приказка

Т. I. Приказки от Азия

Едно време над земята бил настъпил вечен мрак. Келетата2 откраднали слънцето и го скрили в своята юрта. Там те играели с него на топка. Заекът си казал:

- Я да взема да върна отново слънцето!

Той се покачил върху юртата на келетата и погледнал вътре. Те тъкмо си подхвърляли слънчевата топка. Той скочил долу в юртата.

- Ох, ох! Самó месо при нас дошло - едно тлъсто зайче!

- Не ме закачайте! Аз ще ви дам лой, колкото поискате.

- Наистина ли?

- Колко келета сте?

- Две.

Заекът ритнал слънцето с крак и то за малко не изхвръкнало през димния отвор на юртата. След това скочил и той и почти стигнал дотам. Но не успял и се приземил отново насред юртата.

- Ох, ох! Какво тлъсто зайче!

- Не ме закачайте! Ще ви дам лой, колкото поискате!

- Наистина ли?

- Колко келета сте?

- Три.

Той ритнал отново слънцето и този път то изскочило навън през димника на юртата, стрелнало се високо във въздуха и се закрепило здраво на небето. Преди това то било закачено там хлабаво. После заекът също скочил, измъкнал се навън и побягнал. Келе се спуснал да го гони.

Заю отишъл при орела:

- Ох, ох, скрий ме. Един келе ме преследва!

- Добре! - Орелът го скрил под дясното си крило. Пристигнал Келе:

- Виждал ли си моето зайче?

- Да, видях го. Катереше се нагоре към върха на небето.

- О, а как бих могъл да стигна до него?

- Ами, качи се на гърба ми, аз ще те издигна нагоре!

Орелът понесъл Келе нагоре. След като летял дълго време, той казал:

- Погледни надолу към земята! Колко голяма ти се вижда?

- Колкото голямо езеро!

- О, тогава да излетим още по-нависоко!

И те продължили да летят нагоре.

- Погледни надолу пак! Колко голяма ти се вижда земята сега?

- Колкото малко езеро!

- О, хайде да излетим още по-нагоре!

- Погледни надолу към земята! Колко е голяма сега?

- Колкото разстлан покрив на юрта!

- О, нека да излетим още по-нагоре!

- Колко е голяма земята сега?

- Колкото препаска от тюленова кожа!

- О, да излетим още по-нагоре!

- А сега колко е голяма земята?

- Колкото подметка на обувка от тюленова кожа!

- О, вече наближаваме целта! Колко е голяма земята сега?

- Колкото кръпка на подметка.

- О, почти стигнахме! Колко голяма е сега земята?

- Колкото дупка от червей върху кожата на северен елен... Не се вижда земя, напълно изчезна.

- Ах, ах! Аз съм така уморен! Останах съвсем без сили. Схвана ми се гърба.

Орелът изтърсил Келе. Келе полетял надолу. Той падал, падал, падал. Накрая стигнал до земята и потънал в пръстта с главата напред, чак до кръста. Тогава орелът казал на заека:

- Твоят мъчител вече не е опасен. Не се страхувай и излез! Погледни го!

Заекът си направил един каменен чук и се втурнал към Келе. Краката на Келе се подавали от пръстта. Той започнал да го удря по ходилата с каменния чук и напълно го забил в пръстта. Оттогава келетата се движат само дълбоко долу под земята.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Чукчи - немногочислен народ (около 15,800 д.), който е коренното население на крайния Североизток на Азия, разпрострян на огромна територия: от Берингово море до река Индигирка и от Северния Ледовит океан до реките Анадир и Анюй. Говорят чукотски език, от семейството на чукотско-камчатските езици, разпространен в Чукотски автономен окръг, в североизточната част на Корякски автономен окръг, а също и в Нижно-Колимски район на република Саха (Якутия), всички намиращи се в Руската федерация. [обратно]

2. Келе - зъл дух в чукотската митология. [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Chukchee Mythology. Leiden & New York, 1910.