Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАБА ЯГА И НЕЙНАТА ДЪЩЕРЯ

Чукотска1 приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живели някога старец и неговата жена. Старицата умряла и оставила едничка дъщеря. Бащата потърсил друга жена и се оженил за вдовица, която също имала дъщеря. Тази вдовица била вещицата Баба Яга. Мащехата силно ненавиждала заварената си дъщеря. Биела я безмилостно и не й давала нищо за ядене. Един ден тя я пратила на вира да изпере някаква стара рибарска мрежа. Докато перяла, бързият поток подхванал мрежата и я отнесъл надалече. Девойката отчаяно заплакала. По едно време погледнала във вира и видяла надолу да се вие път. Спуснала се по него и пътят я отвел в долната земя. Девойката вървяла, вървяла и стигнала до една конюшня. В нея имало няколко коня и наоколо било доста мръсно. Тя почистила хубаво, наскубала малко трева от туфите, скрити под снега, и я пръснала по пода на конюшнята за подсушаване. След това продължила пътя си.

По-нататък девойката видяла един обор. В обора имало няколко крави. Вътре било по-мръсно отколкото в конюшнята. Тя изчистила хубаво и донесла и тук трева, за да смени сламата. После издоила кравите и продължила нататък. Не след дълго стигнала до малка къща. Там било толкова мръсно, че прагът не се виждал под сметта. Тя влязла и почистила къщата. След това наклала огън и седнала на леглото. Както си седяла самичка, тя безутешно заплакала. Изведнъж отвън се зачул шум от влачене на старчески крака, обути в плъстени ботуши, и влязла една дребна бабичка.

- Боже мой! Ти пък откъде се появи?

- Аз си нямам майка. Мащехата ми, вещицата Баба Яга, е много строга с мене. Изпрати ме на вира да изпера една стара рибарска мрежа, а потокът я отнесе. Помислих си: "Тя и без това ще ме убие. Не е ли по-добре сама да сляза в долната земя?"

- Добре - казала старицата, - можеш да прекараш нощта в моята къща. А утре сутринта ще ти дам една рибарска мрежа да ти замени загубената.

На сутринта старицата й дала рибарска мрежа, направена от чисто сребро, а също и едно малко сандъче с железен капак. Тя казала на момичето:

- Дай тази мрежа на вещицата Баба Яга. Тя ще ти бъде твърде благодарна за нея. Задръж сандъчето за себе си. Всеки път, когато огладнееш, може да повикаш баща си, но гледай мащехата ти да не види. Тогава отвори сандъчето и то ще ви нахрани и напои.

Девойката взела подаръците и си отишла вкъщи. Дала сребърната мрежа на Баба Яга. О, колко доволна била вещицата! Тя повикала своята дъщеря и й дала нова рибарска мрежа, съвсем чиста и бяла. После й казала:

- Върви на вира. Сигурно и на теб ще дадат нещо.

Дъщерята на Баба Яга отишла на вира. Взела да пере мрежата, но течението я отнесло. Тя погледнала надолу във вира и видяла път. Тръгнала по него и попаднала в долната земя. След някое време видяла конюшнята. Вътре имало няколко коне и било мръсно. Момичето промърморило:

- Пфу, колко е мръсно тук! - и отминало. След това видяло обора. Вътре имало няколко крави, а мястото било по-мръсно от предишното. То отминало с голяма погнуса. После стигнало до малката къща. Тя била толкова пълна с мръсотия, че боклукът покривал прага.

- У-у, каква ужасна мръсотия! - казало момичето. Все пак влязло вътре и седнало на леглото на студено, сред купищата смет и запяло колкото му глас държи. Дошла старицата и запитала:

- Бре! Ти пък откъде дойде?

- Майка ми ме прати да изпера една рибарска мрежа, а течението я отнесе. Аз погледнах надолу във вира и видях път. Тръгнах по този път и дойдох тук.

Старицата й дала една рибарска мрежа, съвсем същата като тази, която изпуснала във вира, а също и един голям сандък с капак от борово дърво. Освен това я предупредила:

- Гледай като отваряш този сандък да няма никой друг наоколо! Само когато сте двете с майка ти, тогава го отвори.

Момичето се върнало по обратния път и излязло от вира.

- Майко - извикало то отдалече на вещицата Баба Яга, - нося и сандък, много е голям.

- Не го отваряй, чу ли? - казала майката. Те взели сандъка и се скрили в един шубрак. Тогава тя отворила капака. Оттам излязъл огън и ги изпепелил и двете. Така те били погубени. А старецът и дъщеря му напуснали това място и заминали за долната земя. Отишли при старата жена. Старият човек се оженил за нея и те тримата заживели заедно.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Чукчи - немногочислен народ (около 15,800 д.), който е коренното население на крайния Североизток на Азия, разпрострян на огромна територия: от Берингово море до река Индигирка и от Северния Ледовит океан до реките Анадир и Анюй. Говорят чукотски език, от семейството на чукотско-камчатските езици, разпространен в Чукотски автономен окръг, в североизточната част на Корякски автономен окръг, а също и в Нижно-Колимски район на република Саха (Якутия), всички намиращи се в Руската федерация. [обратно]

 

 

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.