Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК КЪРПАЧЪТ МАРУФ СТАНАЛ ЦАР

Приказка от "Хиляда и една нощ"

Т. I. Приказки от Азия

Живял някога в Кайро беден обущар, на име Маруф. Той не правeл обуща, а само ги кърпeл. Работeл хубаво, но изкарвал едва за прехраната си. При все че бил беден, бил много милостив. Не можел да откаже на никого, който похлопвал на вратата му и молeл за милостиня. Той раздeлял с беднитe малкото, което имал.

- Драги братко, вземи това, като че ли ти го дава царят. Стана ли веднъж богат, идвай всeки ден при мен, аз ще ти помагам.

Това се знаело в Кайро и съседитe често се шегували с кърпача, който давал царски подаръци. Затова го нарекли царя на просяцитe.

Настанало лошо време. Настъпила скъпотия и Маруф, който продължавал да бъде щедър, започнал да гладува. Сърцето не му давало да отказва на просяцитe и, заради това, затворил дюкяна си, събрал малкото си нeща и напуснал града. Сам не знаел къде да отиде. Впрочем за него било все едно.

Вървял така Маруф дълго време по непознати мeста. По едно време видял пред себе си някакви развалини. Нощта се спускала вече и той решил да пренощува там. Проврял се между развалинитe и намeрил една запустяла стая в кулата. Легнал да спи, но преди това прочел гласно своята молитва:

- Ах, Боже - въздъхнал Маруф, - защо съм толкова сиромах? Но не, аз съм богат, имам добро здраве. Ала, все пак, каква полза от здравето, като не мога да намeря достатъчно работа! Лично на мен не са ми необходими обувки, защото аз ходя бос. Кой ще ми намeри работа, за да храня сиромаситe?

В този миг изведнаж стената се разтворила, един дух се изправил пред кърпача и проговорил:

- Кой със своето роптание нарушава моето спокойствие? Какво искаш ти, бедни човeче? Ти ми вдъхваш състрадание...

Маруф му разказал, че се чувствва нещастен и че бил принуден да напусне своя роден град, за да отиде на друго място и там да изкарва прехраната за себе си и за тeзи, които са по-бедни от него.

- Качи се на раменетe ми - рекъл му духът с ласкав глас. - Ще те отведа там, където ще бъдеш богат и могъщ.

Сиромахът се зарадвал много и последвал съвета му. А духът цялата нощ прескачал през долини, планини и градове и преди изгрeв слънце го оставил на върха на една планина. Тогава му казал:

- В подножието на тази планина лежи голям град. Иди там и ще намeриш всичко, каквото ти трябва.

След това изчезнал.

Маруф помислил, че сънува. Но ето, вдигнала се мъглата от равнината, блeснали минаретата и покривитe на един голям и хубав град. Кърпачът Маруф се спуснал по билото на планината.

Градът бил обграден с високи стени и в кичеститe градини се издигали великолепни палати. Кърпачът тръгнал по широкитe улици. Много хора се спирали и го гледали и най-сетне се събрали около него и започнали да се учудват на неговитe дрехи.

- Ти си чужденец - рекъл един.

- Откъде идваш? - попитал друг.

- От Кайро.

- Кога тръгна от този град? - искал да знае трети.

- Вчера - отговорил късо Маруф.

Тогава всички около него прихнали да се смeят.

Кърпачът се разсърдил. Той се канел да продължи пътя си, но го задържали.

- Ти не си на себе си - казал един човeк, който се различавал от другитe по своето хубаво облeкло. - Оттук до Кайро има цяла година път.

- Ето ви доказателство - отговорил Маруф. - Виждате ли това парче хляб? Вчера го купих в Кайро. Нима не е още прeсен хлябът?

Той разказал как го е пренесъл един добър дух. Мнозина му повярвали, но други все още го смятали за лъжец и започнали да го ругаят.

Но човeкът, който бил добре облeчен, го хванал под ръка и го повел. Завел го в своя дом, където нагостил добре кърпача. Тогава той го помолил още веднаж да му разкаже своето необикновено прнключение. Най-сетне го попитал:

- От коя част на града си?

- От червената част - отговорил Маруф. - Бил ли си някога в Кайро, господине?

- Аз съм роден в Кайро - отговорил търговецът. - Познаваш ли бакалина Ахмед?

- Разбира се - отвърнал кърпачът. - Той е мой съсед. Неговата къща е до моята.

- Добре ли е той?

- Много е добре.

- Колко деца има и какво стана с него?

Маруф се зарадвал, че намeрил един съгражданин и започнал да разказва:

- Ахмед имаше трима синове. Двамата заемат видни служби в града, а третият изчезна. Откато Али тайно напусна Кайро, никой не знае какво е станало с него.

Тогава търговецът казал:

- Е, Маруфе, ще ти се открия: аз съм Али, твоят приятел от младини, син на бакалина Ахмед.

Маруф се зарадвал много, когато чул това. Али продължил да му разказва:

- Моят път дотука не бeше толкова бърз, както твоя. С години се скитах по свeта. Бях воден от желанието за приключения. Най-сетне се озовах в този град, в Ихтиан Алхут, и реших да остана тука. Хората са добри и трудолюбиви. Разбрах, че обичат истината и че ценят всeки способен и прилежен човeк. Казах, че съм търговец. Някои търговци ми дадоха пари в заем, аз ги превърнах в стока и започнах да търгувам. Сега имам голямо богатство и ме числят между богатитe хора. Направи и ти като мене. Ти си способен човeк и всичко ти се удава. Но не казвай повече никому как си стигнал до това щастливо място. Защото всички тук са умни хора и ще помислят, че си лъжец или самохвалко. Ще те презрат и заради това ще те отбягват. Тогава ще бъдеш принуден сам да се махнеш оттук. Утре ще ти дам в заем хиляда жълтици, ще ти дам и един слуга с едно муле. Ще отидеш до пазара. Аз ще те чакам там и, бъди увeрен, че ще те препоръчам на търговцитe.

Маруф се зарадвал много, че намeрил толкова благороден и почтен приятел.

Той му дал обещаното, а търговцитe го посрещнали любезно.

Но добрият Маруф не можал да се отърве от своитe стари навици да дава милостиня на беднитe. Тe идвали при него от всички краища. Когато вече не му останало нищо, той скръстил ръце и казал на себе си:

- Както изглежда, и този щастлив град е пълен с бедни. Защото, колкото повече богати хора има, толкова повече са и бeднитe. Ако знаех това, щях да помоля Али вмeсто хиляда жълтици да ми даде две хиляди.

Търговцитe се учудвали много на щедростта на своя нов познат. Тe мислeли, че той има голямо богатство.

Научил се за това и старият цар. Пожелал да види чужденеца, който се отнася с такова благородство към беднитe в неговата столица и поканил Маруф при себе си.

Али бил много ядосан, че неговият приятел толкова бърже прахосал паритe, които му дал да търгува. Той го упрeкнал, когато вървeли заедно към двореца на царя.

- Трябва да намeриш някакво оправдание - му казал той най-сетне, когато стигнали пред вратата на двореца. - Кажи на царя, че очакваш твоя керван със стока. Иначе, ако узнаят, че си разсипник, могат да те пропъдят от тази страна.

С болка на сърцето Маруф изрекъл пред царя тази лъжа. Утешавал се само с това, че духът му предсказал щастие и богатство. И така, той все пак очаквал своя голям керван.

Царят се зарадвал, че вижда този милостив човeк. Харесало му държанието на Маруф и го поканил да му идва често на гости.

Натъжен, с праздни джобове, кърпачът се върнал при Али, който му дал още хиляда жълтици. Но Маруф пак не захванал търговия, а раздал на беднитe и последната жълтица.

Али пак го упрeкнал.

Тогава Маруф си казал:

- В този град не мога да намeря щастие. Духът ме е излъгал. По-добре да се махна оттука.

Прибрал той своитe вещи, метнал ги на гърба си и когато слънцето се скрило зад небосклона, напуснал града.

В джоба си имал още някоя дребна пара и това представлявало цялото му богатство. Но той решил, щом му се удаде случай, да продължи своя стар занаят, да стане отново кърпач, ала все така да бъде щедър като цар.

Тръгнал по пътя между ниви и градини. По едно време стигнал до един извор, който се намирал близо до една горичка. Водата весело бликала между скалитe. Маруф протегнал ръка, за да утоли жаждата си.

Но изведнъж изворът пресъхнал и между скалитe се показала пукнатина, достатъчно голяма да може човeк да се провре през нея. Изненаданият Маруф наблюдавал това чудо.

Но тъй като нямало какво да изгуби, той се промъкнал през пукнатината и се намeрил в една голяма пещера.

Когато очитe му привикнали с тъмнината в пещерата, Маруф се озърнал наоколо. Голяма била изненадата му, когато видял, че пещерата е пълна с несмeтно богатство. Там блeстeли рубини, смарагди и много други скъпоценни камъни.

Но най-много привлякло вниманието му едно малко сандъче, което се намирало настрана и блeстяло като злато. Маруф решил веднага да разгледа това чудо. Взел сандъчето и го отворил.

Вътре имало златен пръстен, изпъстрен с разни украшения. Кърпачът сложил пръстена на пръста си и видял, че му приляга добре. Потъркал го с ръка, за да свeтне повече, но изведнъж всичко наоколо блeснало.

Свeтъл дух, облeчен в разкошни прозрачни дрехи, се изправил пред него. Маруф се дръпнал назад и изпищял от изненада.

- Какво желаеш? - попитал духът. - Заповядай, защото ти си мой господар, ти носиш пръстена. Аз съм могъщ и под моята власт се намират всички духове. Искай от мене всичко, каквото ти трябва.

- Ти си добър дух - казал бедният кърпач, като се посъвзел малко. - За себе си аз искам малко, но за беднитe искам много. Ти знаеш, че аз с радост давам всичко на сиромаситe и заради просяцитe съм стигнал до просешка тояга. Бих искал да стана цар, за да ощастливя своя народ. Да направя да няма бедни. Още в родния ми град хората ме наричаха царя на беднитe.

- Ти искаш много - отговорил духът, - но ако съумeеш да употрeбиш добре своето богатство, лесно ще изпълня желанието ти. Върни се в града Ихтиан Алхут. Поискай ръката на царската дъщеря. Кажи на царя, че си богат, защото, Маруфе, аз наистина мога да те направя богат. Щом ти потрябвам, потъркай пръстена и в същия миг ще се появи един от моитe слуги, същият дух, който те доведе тука. Той винаги ще изпълнява твоитe заповeди.

До себе си той видял тогава великолепни дрехи, приготвени сякаш за някой принц, а до дрехитe - блeстящо оржжие. Навън чул да цвили кон. Радостен, пъхнал той в джоба си част от скъпоценнитe камъни и излязъл от пещерата. Метнал се тогава на хубавия кон и си тръгнал назад за столицата.

Когато стигнал близо до градската порта, досeтил се, че няма пари. Спрял бързо коня си, потъркал пръстена и в същия миг пред него се изпрeчил добрият дух и го попитал:

- Какво ще заповяда моят господар?

- Снабди ме с една кесия пари, моля ти се.

Кесията била вече в ръцетe му.

Щом влязъл в града, веднага започнал да раздава на всички страни пари. А народът, който под тeзи разкошни дрехи познал своя благодетел Маруф, започнал да вика:

- Принцът, принцът Маруф се връща! Да живeе принцът Маруф!

Заобиколен от народа, който го поздравявал, Маруф се отправил към двореца на царя, за да поиска ръката на дъщеря му.

- Сърцето ти е благородно - рекъл най-сетне царят. - Ти заслужаваш да бъдеш мой наследник. Но ще ти дам един съвет: давай пари само на тeзи, които са достойни да ги получат и на онeзи, които наистина се нуждаят. Ще имаш съветничка, която винаги ще ти помага в твоитe благотворителни дeла.

Той повикал дъщеря си и я попитал дали би взела за мъж този благороден принц, който очаровал цeлия град. Хубавата царска дъщеря отдавна била обикнала Маруф, защото той не бил грозен човeк, а неговото добро сърце й вдъхвало довeрие. Тя му подала ръка и се сгодила за него.

Така доброто сърце на Маруф имало вече и отличен помощник, а желанието му да направи другитe щастливи довело самия него до най-голямо щастие.

Бляскави приготовления били направени за сватбата и цeлият народ получил богати подаръци. Дошъл и Али да честити на своя другар от младини. Той бил щедро възнаграден за своето милосърдие.

Маруф наредил да се построят болници и домове за беднитe, а принцесата постоянно разпитвала кой заслужава да бъде подпомогнат.

Изворът на добрия дух на Маруф не пресъхнал. След смъртта на царя, той царувал със своята жена дълго и щастливо.

 

Приказка от "Хиляда и една нощ"

 

 

===========================
© Електронно издателство LiterNet, 20.07.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Други публикации:
Как кърпачът Маруф станал цар. Избрани приказки от Хиляда и Една Нощ. Илюстровано издание. Златна Библиотека Кн. 47 под редакцията на Йо Данаилов. София.