Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИНЦЪТ И КОСТЕНУРКАТА

Приказка от "Хиляда и една нощ"

Т. I. Приказки от Азия

Разказват, че някога, в стари времена, живеел могъщ султан, когото Аллах надарил с трима сина: Али, най-големия, Хюсеин, средния, и Мохамед, най-малкия. Те всички били мъжествени и непобедими воини, но най-малкият се откроявал сред тях със своята красота, смелост и великодушие. Баща им ги обичал еднакво и решил, че ще бъде най-справедливо да остави на тримата равни дялове от богатството и царството си.

Когато синовете му станали на възраст за женене, султанът извикал своя мъдър и опитен везир и му казал:

- О, везире, бих желал да намеря съпруги за моите трима синове и те извиках, защото искам да чуя твоя съвет.

Везирът останал замислен около един час и после, като повдигнал глава, отговорил:

- О, владетелю на вечността, въпросът е деликатен, защото тук не може предварително да се види кое е добро и кое - лошо и никакви планове не могат да променят отреденото от съдбата. Ето моят съвет: заведи тримата принцове, въоръжени с лъкове и стрели, на терасата на двореца и там, след като им завържат очите, накарай всеки от тях да се завърти няколко пъти и след това да пусне своята стрела право пред себе си. В които къщи паднат стрелите, там заповядай да изпратят пратеници. Нека да доведат стопаните на къщите при тебе и поискай от всеки от тях, ако има дъщеря за женене, да ти я даде за жена на принца, чиято стрела е улучила неговата къща. Така всеки от синовете ти ще получи невяста според късмета си.

- Съветът ти е отличен и аз ще го последвам! - извикал султанът. Веднага щом синовете му се върнали от лов, той им казал за намерението си и ги завел с лъковете и стрелите им на терасата на двореца.

Дворцовите сановници ги последвали и наблюдавали със затаен дъх какво ще се случи, а през това време завързали очите на принцовете.

Най-големият принц се завъртял няколко пъти и после изстрелял стрелата право пред себе си. Тя профучала бързо във въздуха и паднала върху жилището на един благородник с много висок сан.

Стрелата на втория принц на свой ред паднала на терасата на главнокомандуващия султанската армия. Но когато Мохамед опънал своя лък, стрелата му паднала върху една къща, за която никой не знаел чия е.

Султанът, придружен от своя кортеж, посетил трите къщи и видял, че дъщерите на видния големец и на главнокомандващия войската били хубави като месечини, а техните родители с радост дали съгласието си да ги омъжат за двамата принцове, но когато отишли в третата къща, където била паднала стрелата на Мохамед, там нямало никoй, освен една голяма самотна костенурка.

Султанът не допускал нито за миг, че един принц може да се ожени за едно такова животно и затова решил да повторят опита. Най-младият принц се качил за втори път на терасата и отново пуснал една стрела със завързани очи, но и този път стрелата паднала върху къщата на голямата самотна костенурка.

Това разгневило султана и той викнал на сина си:

- За бога, днес твоята стрелба не е никак сполучлива, сине мой! Помоли се на Пророка!

- Слава на него и свитата му и благословени да са верните нему! - отговорил Мохамед.

- Сега призови Аллаха - възкликнал султанът - и изпрати трета стрела!

- В името на милостивия и състрадателния! - извикал Мохамед, като силно обтегнал лъка. За трети път стрелата попаднала върху покрива на къщата, обитавана от голямата самотна костенурка.

Когато султанът се убедил, че съдбата е определила костенурката за жена на принца, той решил, че е по-добре най-малкият му син да си остане ерген и му казал:

- Сине мой, тъй като тази костенурка не е от нашата раса, от нашия вид и от нашата религия, по-добре е за теб изобщо да не се жениш, докато милостивият Аллах реши да ни прибере отново при себе си.

Но младият Мохамед не бил съгласен с това и извикал:

- Кълна се в светостта на Пророка - да се слави името му, - че моето ергенство свърши! Щом като съдбата ми е определила голямата костенурка, аз ще се оженя за нея и това е!

- Явно е, че съдбата ти я е определила! - извикал смаяният султан. - Но не е нормално човек да се ожени за костенурка!

- Аз не искам да се оженя просто за костенурка - извикал принцът, - искам да се оженя точно за тази костенурка.

Султанът, който обичал сина си, не възразил повече. Cватбите на Али и Хюсеин били отпразнувани с много пищност и веселията продължили четиридесет дни и четиридесет нощи. Aла никой в двореца - нито двамата по-големи братя, нито техните жени, нито жените на емирите и сановниците, - не почел сватбата на Мохамед, напротив, направили всичко възможно да му я провалят и вгорчат. Горкият Мохамед бил жестоко унижаван от насмешливите усмивки и обърнатите гърбове, които го посрещали навсякъде, но никой не могъл да изтръгне нито дума от него и само Аллах, за когото няма нищо скрито, знаел тайната между него и костенурката.

След като отминали трите сватби, постепенно натрупаната умора от дългите години царуване на султана и разочарованието му от Мохамед си казали своята дума: прегърбила се снагата му, отслабнали костите му. Той залинял и кожата му пожълтяла. Загубил апетита си, а от това и зрението му така отслабнало, че вече почти нищо не виждал.

Тримата принцове, които много обичали баща си, решили да не оставят повече неговото здраве на невежите и суеверни грижи на жените от харема. След като обсъдили помежду си какво да правят, те отишли при султана и като му целунали ръка, казали:

- Скъпи татко, твоето лице става все по-жълто, апетитът ти отслабва, а очите ти вече почти не виждат. Ако нещата продължават така, скоро ще се наложи да си късаме дрехите от скръб, че сме загубили единствената опора на нашия живот. Затова ти трябва да чуеш нашия съвет и да се вслушаш в него. Ние решихме, че отсега нататък не жените от харема, а нашите жени трябва да приготвят храната ти, защото те са много изкусни в готвенето и техните вкусни ястия ще ти върнат апетита, което ще ти даде сила и здраве, а така и зрението ти ще се възвърне.

Султанът бил трогнат дълбоко от загрижеността на синовете си.

- Аллах да изсипе благословията си над вас! - казал той. - Ала боя се, че това ще създаде много грижи на вашите жени и ще им бъде неприятно.

- Да им бъде неприятно? - извикали синовете. - Тa те са ти изцяло предани и тяхното най-голямо желание е да ти приготвят храната, коeто ще ти възвърне здравето. Ние се разбрахме всяка от тях да ти приготвя отделно ястие и ти да си избираш това, което най-много ти харесва на вид, мирис и вкус. Така апетитът ти ще се върне и очите ти ще се излекуват.

- Вие знаете по-добре от мене кое е най-доброто - отговорил султанът и ги прегърнал.

Тримата принцове отишли радостни при жените си и ги помолили да приготвят най-възхитителните ястия, които умеят, а за да подтикне своята съпруга към повече старание, всеки от тях добавил:

- Направи така, че баща ни да предпочете нашата кухня пред останалите!

След като дали своите нареждания на жените си, двамата по-големи братя не престанали да се шегуват с Мохамед и да го питат как готви една костенурка, но той посрещал всичките им подигравки със спокойна усмивка.

Неговата жена, голямата самотна костенурка, само чакала да се появи такъв случай, за да прояви способностите си. Тя се заловила веднага за работа и първата й грижа била да проводи една своя доверена прислужница до по-голямата си етърва, с молба да й даде всички изпражнения от плъхове и мишки, които успее да събере в къщата си, защото костенурката, която не използвала никакви други подправки за оризовите си ястия, може би щяла да има нужда от тях при приготвянето на гозбите за султана.

- За нищо на света няма да направя това - казала си жената на Али. - Ако от тези неща стават наистина хубави подправки, нека нищожната костенурка си намери от другаде. Аз сама бих могла да ги използвам всичките.

А на прислужницата казала:

- Съжалявам, че трябва да откажа на твоята господарка, но имам съвсем малко изпражнения от плъхове и мишки, които едва ли ще стигнат и за моите нужди.

Когато прислужницата се върнала с този отговор, костенурката се засмяла доволно и я изпратила при жената на Хюсеин с молба за всичкия тор от кокошки и гълъби, с който разполага. Прислужницата и този път се върнала с празни ръце и донесла хаплив и оскърбителен отговор от втората принцеса. А след като костенурката я накарала да й повтори точно думите на принцесата, тя така се развеселила от отговора, че се затресла от смях и се смяла, докато се преобърнала по гръб.

Веднага щом се посъвзела малко, тя приготвила ястията, които умеела да прави най-добре, сложила ги в един съд, който покрила с плетена покривка, а после го увила в салфетка, ухаеща на рози. След това изпратила слугинята си да отнесе гозбата на султана и тя пристигнала точно в момента, когато дошли робините на другите две снахи с техните блюда.

Дошло време за вечеря и султанът седнал пред трите блюда. Ала като махнал похлупака на съда, изпратен от жената на най-големия му син, оттам се вдигнала отвратителна пара, която така смърдяла на миши изпражнения, че можела да задуши и слон.

Това зловоние толкова разстроило султана, че той моментално изпаднал в несвяст. Когато най-после синовете му успели да го свестят с помощта на розова вода и като му духали с ветрила, той се надигнал, бълвайки ужасни проклятия по адрес на снаха си.

Като минало малко време, той се поуспокоил и се съгласил да опита второто блюдо. Hо щом го отхлупил, смрадлива воня на обгорен птичи тор нахлула в гърлото и очите му и той помислил, че ослепява и че е настъпил последният му час. Едва когато отворили широко всички прозорци, изхвърлили блюдото и прекадили тамян, за да пречистят въздуха, измъченият стар човек събрал сили да каже:

- Какво зло съм сторил на жените ви, синове мои, та се опитват да ме вкарат без време в гроба?

Двамата по-старши принцове могли само да отвърнат, че нищо не разбират, а младият Мохамед целунал бащината си десница и го замолил да забрави досегашните си разочарования, като се наслади на третото блюдо.

- Какво искаш да кажеш, Мохамед? - викнал гневно султанът, изпълнен с негодувание. - Подиграваш ли се със стария си баща? След като жените са приготвили такава отвратителна храна, мислиш ли, че бих се докоснал до сготвеното от една костенурка? Виждам, всички вие сте се наговорили да ме довършите.

Мохамед застанал на колене и се заклел в живота си и в истинността на вярата, че третото блюдо ще компенсира всички неприятности и че той самият е готов да изяде от него всичко, което не е по вкуса на баща му. Той го убеждавал така пламенно и смирено, че султанът направил знак на робинята да отгърне третото блюдо и зачакал стоически, като промърморил:

- Да ме пази Аллах!

Ала сякаш духът на кулинарното изкуство се издигнал оттам - такъв божествен аромат се разнесъл от ястието, което костенурката била приготвила. Той разведрил сърцето на стария човек, изпълнил дробовете му, зарадвал обонянието му и върнал загубения му апетит, прояснил очите му и изострил зрението му. Султанът се хранил цял час, без да спира, после изпил един чудесен шербет от мускус и разбити белтъци и накрая завършил с няколко уригвания, идващи чак от дълбините на доволния му стомах.

В отлично разположение на духа, той благодарил на Аллах и похвалил готварството на костенурката. Мохамед отвърнал на тези похвали скромно, за да не събуди ревността на братята си.

- Това е само едно от уменията на моята жена, скъпи татко - казал той. - Да даде Аллах един ден тя напълно да заслужи твоето одобрение.

После той помолил султана да позволи на костенурката да поеме напълно грижите за неговото хранене и възхитеният му баща охотно се съгласил на това, при което за няколко седмици здравето и зрението му напълно се възстановили.

За да ознаменува излекуването си, султанът дал голямо празненство и предложил на тримата си синове да дойдат с жените си. Двете по-големи принцеси веднага започнали да правят приготовления, за да се появят в целия си блясък и достолепие пред своя свекър.

Голямата костенурка също обмисляла как да поправи репутацията на мъжа си пред хората, като се появи с красива свита и елагантно облекло.

Първата й работа била да изпрати вярната си прислужница при жената на Али с молба да й заеме голямата гъска от кокошарника си, която според костенурката била много подходяща да се използва вместо кон, за да се отиде на празненството. Принцесата отказала толкова решително, че добрата костенурка паднала по гръб от смях, когато й донесли отговора.

След това тя изпратила да заемат от втората принцеса големия й козел за същата цел и когато получила отново отказ, много по-невъзпитан от първия, костенурката била обхваната от такова неистово веселие, каквото никога не й се било случвало преди.

Дошъл денят на празненството и жените от свитата на старата царица се подредили пред външната врата на харема, за да посрещнат трите царствени невести. Както чакали, един облак се задал срещу тях и когато се разнесъл, те видели да се приближава със скоростта на вятъра гигантска гъска, която се поклащала, пляскала с криле и изхвърляла встрани ту единия, ту другия си крак, а на гърба й седяла, вкопчена в шията й и примряла от ужас, първата принцеса на царството. Почти веднага след това пред входа пристигнал и един козел, изправил се на задни крака и диво заврещял, а на гърба му се кипрела втората принцеса, цялата покрита с прах и мръсотии.

Султанът и жена му били много оскърбени от тази двойна подигравка и той извикал:

- Като че ли не им стигаше да ме задушат и отровят - сега искат и да ме направят за смях пред хората!

Жената на султана приела студено двете жени и неудобното мълчание било нарушено едва при пристигането на третата принцеса. Султанът и жена му били изпълнени с мрачни опасения и си повтаряли:

- О, всемогъщи Аллах! Щом като две човешки същества можаха така да се изложат, какво ли можем да очакваме от една костенурка?

Като си говорели така, те чакали със затаен дъх какво ще се случи.

Задала се първата редица прислужници, възвестяващи пристигането на жената на принц Мохамед и веднага след тях идели четирима напети кочияши, облечени в брокат и богати туники, с дълги до земята ръкави, които предвождали паланкина1. Той бил покрит с ярко оцветени коприни и чернокожите мъже, които го носели, го оставили долу, близо до стълбите. Една непозната принцеса, нагиздена великолепно, слязла от него и жените, като си помислили, че е придворна дама, зачакали да слезе и костенурката. Накрая, когато паланкинът бил отнесен и това прекрасно видение заизкачвало стълбите само, те разбрали, че е невястата на Мохамед и я приели с много почести и възгласи на възхищение. Сърцето на султана възликувало, като видял нейното изящество и благородната й осанка, пленителните й маниери и хармонични движения.

Султанът веднага поканил синовете си и жените им да седнат до него и царицата, и когато заели местата си, ястията били поднесени.

Първото блюдо било, както обикновено, от огромно количество ориз, задушен в масло. Преди някой да успее да си гребне от него, прекрасната принцеса повдигнала съда и изсипала цялото му съдържание върху косата си. Мигновено всяко зрънце ориз се превърнало в перла, перлите се плъзнали надолу по дългите й кичури косa и с тих звън се стекли на пода като блестящ водопад.

Гостите още не можели да се опомнят от това изумително чудо, а тя вдигнала един огромен супник, пълен с гъста зелена супа и, както преди, изсипала съдържанието му върху главата си. Зелената супа се превърнала на струи от смарагди в косите й, които рукнали около нея подобно зелени дъждовни капки и смесили морския си блясък с перлите на пода.

По време на възхищението и объркването, което последвало, слугите донесли нови съдове с ориз и зелена супа за гостите да се хранят и тогава двете по-големи принцеси, които били прежълтели от завист, решили за нищо на света да не останат по-назад. Най-голямата грабнала съда с ориз, а втората вдигнала супника със зелена супа и двете изсипали съдържанието им върху главите си. Но оризът си останал ориз в косата на първата, само я омазал ужасно с масло, а супата си останала супа и потекла надолу в лепкави струи по косата, лицето и дрехите на втората, досущ като кравешка кърма.

На султана му дошло до гуша това поведение и заповядал на двете си по-големи снахи да напуснат празненството, като обявил, че не иска повече нито да ги вижда, нито да ги чува, нито да им търпи миризмата. Ето защо, ядосаните им мъже ги отвели и можете да си представите, как носовете на четиримата вече не били вирнати нагоре, а почти дoкосвали земята.

Когато принц Мохамед и неговата принцеса-вълшебница останали насаме със султана, той ги прегърнал и ги притиснал до сърцето си с думите:

- Само вие сте мои деца!

Той написал в завещанието си, че оставя трона на най-малкия си син и като свикал емирите и везирите си, съобщил намеренията си и на тях. После казал на двамата млади:

- Искам да живеете при мен в двореца до края на живота ми.

- Слушаме и се подчиняваме - отговорили те. - Желанието на нашия баща е закон за нас.

За да не се изкуши някога отново да приеме образа на костенурка и така да отблъсне стария султан, принцесата поръчала на слугинята да донесе голямата грозна коруба, която била оставила вкъщи този ден и като я донесли, изгорила я без съжаление. Оттогава завинаги запазила истинския си прекрасен образ. Слава на Аллах, който й дал такава голяма хубост, за чудо и приказ!

Всевишният изсипал благословията си върху тях двамата и ги дарил с многобройна челяд.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Паланкин - средство за придвижване на високопоставените особи в древния Изток във вид на покрита носилка, кресло или кабина, което било носено върху раменете на няколко души. [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 20.07.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Powys Mathers, tr. The Book of the Thousand Nights and One Night, 1923.