ДАРОВЕТЕ НА СРЕБЪРНОТО И ЗЛАТНОТО КУЧЕНЦЕ

Айнуска¹ приказка

Т. I. Приказки от Азия

Веднъж един човек заложил мрежата си в реката и нaловил много риба. През това време долетял един гарван и кацнал близо до него. Изглеждало, че много му се иска да си хапне от рибата. Бил толкова трогателен, че рибарят го съжалил, изплакнал във водата една риба и му я хвърлил. Гарванът изял рибата с голяма охота. По-късно дошъл отново. И макар че бил гарван, заговорил с човешки глас:

- Сполай ти, загдето ме нахрани с риба. Ако дойдеш с мен при моя стар баща, той също ще ти благодари, тъй че те съветвам да дойдеш.

Човекът тръгнал с гарвана. Гарванът, понеже бил гарван, летял във въздуха. Човекът вървял и го следвал. След като изминали дълъг път, те дошли до една голяма къща. Когато пристигнали там, гарванът влетял в къщата. Човекът също влязъл. Като се вгледал, сторило му се, че вижда формите на човешко същество, въпреки че това било гарван. Той се озовал пред един богоподобен старец, една богоподобна старица, а също и едно богоподобно момиче. Това момиче именно било гарванът, който довел човека на това място. Богоподобният старец заговорил:

- Сполай ти, човече. Тъй като съм ти много благодарен, загдето нахрани дъщеря ми с хубава риба, аз настоях тя да те доведе тук, за да те възнаградя! - такива думи изрекъл богоподобният старец.

А там имало две кученца - златно и сребърно. Богоподобният старец ги взел и двете и ги дал на човека. После продължил:

- Трябваше да ти дам съкровище, но то би ти било безполезно. Ако обаче ти дам тези кученца, те ще те облагодетелстват много повече. Защото тези две кученца не са обикновени: златното кученце ще ти дава злато, а сребърното ще те дарява със сребро. А като продаваш полученото на велможите, ще станеш много богат. Повярвай ми!

След като поблагодарил учтиво, човекът си тръгнал, като взел със себе си двете кученца и се завърнал в своята къща. На всяко хранене давал на кученцата по малко храна. Веднъж на ден златното кученце го дарявало с малко злато. Когато идвало ред на сребърното кученце, то му оставяло на постелката по малко сребро. Като продавал събраните скъпоценни метали, след време човекът наистина доста забогатял.

Тогава друг човек, който намислил и той да забогатее по същия начин, заложил мрежата си в реката. Хванал огромно количество риба. После дошъл гарванът. Човекът овъргалял една риба в тинята и след това я хвърлил на гарвана. Гарванът отлетял с рибата. Човекът тръгнал след него и след като вървял дълго, накрая стигнал до голяма къща. Той влязъл вътре. Богоподобният старец бил много разгневен. Той проговорил:

- Ти, човеко, имаш зло сърце. Когато реши да дадеш риба на дъщеря ми, първо я омаза цялата с кал и така й я даде. Аз съм ти много сърдит. Но макар и сърдит, ще ти дам две кученца, щом си дошъл до моята къща. Ако се грижиш за тях както трябва, те ще ти се отплатят.

И като казал това, богоподобният старец дал на човека едно златно и едно сребърно кученце. Човекът се поклонил и си отишъл с тях у дома.

Той си казал:

- Ако храня тези кученца обилно, те ще ми дават скъпоценен метал в големи количества. Глупаво е да събирам всеки ден по малко. А ако правя така, за кратко време ще стана много богат.

Затова той започнал да храни много обилно кученцата с каквото намери, дори и с боклуци. И както може да се очаква, те не го дарили със скъпоценни метали, а с най-обикновени изпражнения. Скоро къщата на този човек била пълна само с кучешки нечистотии и нищо друго. А предишният човек, който получил кученца от богоподобния старец, ги хранел само с отбрана храна и то по малко. И постепенно те натрупали скъпоценния метал, който го направил богат.

Ето как, още от най-стари времена се знае, че когато хората искат да забогатеят, те могат да постигнат това само ако имат добри сърца. Ако сърцата им са зли, те започват да вършат какви ли не низости и с това разгневяват боговете. По тази причина, като се ядосат, боговете правят така, че дори едно златно кученце да не пуска нищо друго, освен нечистотии. Що се отнася до къщата на този лош човек, тя толкова се напълнила с кучешки изпражнения, че вече никой не искал да прекрачи прага му. Затова, ако не искате да ви се случи такова нещо, не бъдете лоши! Такава история разказват хората.

БЕЛЕЖКИ

1. Айну (Ainu, Aino) - далекоизточна етническа група, населяваща понастоящем остров Хокайдо, Япония (около 25 000 д.), остров Сахалин и Курилските острови. Твърди се, че в миналото са живели и в най-южните части на Камчатка и по поречието на р. Амур. Смятат се за най-древните племена, населявали Япония и значително се различават от японския етнос - те са силно окосмени, с по-яка костна структура и европеидни черти, а езикът им, доколкото е запазен, е коренно различен от японския. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Basil Hall Chamberlain, tr. Aino Folk-Tales. London, 1888.