БОГАТСТВОТО НА ЗЛАТАРЯ

Афганистанска (патанска¹) приказка

Т. I. Приказки от Азия

В някакво село, където хората били неимоверно зли, алчни и завистливи, живеел един златар, който бил заможен и занаятът му вървял добре, макар и сред такива съселяни. Единственият му приятел бил говедарят, който пасял добитъка на един от стопаните в селото, и златарят обичал неговата компания. Всяка вечер отивал отсреща пред къщата на говедаря и му казвал:

- Хайде, излез да се поразходим!

Само че на говедаря не му харесвало да се разхожда привечер и казвал, че след като цял ден е бил навън и е пасъл добитъка, предпочита да си седи вечер вкъщи; ала златарят настоявал и не го оставял на мира, докато горкият човек, ще не ще, тръгвал с него. Накрая това така омръзнало на говедаря, че той започнал да мисли как да се скара със златаря, та да не го кара той повече да се разхожда с него. Помолил един от другите говедари за съвет и оня му казал, че най-сигурният начин да си развали отношенията със златаря е да отиде в неговия дом и да убие жена му. И тъй като говедарят не бил много умен, а и нямало закони в онази страна, които да наказват за такова престъпление, една вечер той взел голям прът и отишъл отсреща в къщата на златаря, когато жена му си била сама у дома. Без да губи време, той я тряснал по главата с такава сила, че тя начаса умряла.

Когато златарят се върнал, намерил жена си мъртва, но нищо не казал, само я изнесъл отвън на тъмната уличка и я подпрял до стената на къщата, после се прибрал във вътрешния двор и зачакал. По едно време един богат странник минал по уличката и като му се сторило, че някой седи там, подвикнал:

- Добър вечер, друже, каква хубава нощ!

Но жената на златаря нищо не отвърнала. Човекът повторил думите си по-високо, но отново не получил отговор. За трети път той викнал:

- Добър вечер, друже, да не си глух? - но фигурата все мълчала. Тогава пътникът се ядосал от такова, според него, много грубо поведение, грабнал един голям камък и го хвърлил към жената на златаря, като извикал:

- На ти, да се научиш на обноски!

Бедната жена на златаря моментално се прекатурила от удара, а чужденецът се разтреперал от ужас, като видял какво е сторил, и бил незабавно заловен от златаря, който изскочил с крясъци:

- Нещастнико! Ти уби жена ми! О, негоднико, сега ще те предадем на правосъдието!

И те си разменили много протести и укори, при което странникът умолявал златаря да не го издава, като обещал да му плати щедро, та да се откупи заради стореното нещастие. Най-накрая златарят се усмирил и се съгласил да приеме хиляда жълтици от пътника. Човекът веднага му помогнал да погребе нещастната си жена, а после се втурнал към страноприемницата да си прибере багажа и на сутринта си заминал, за да не би златарят да размисли и да го обвини в убийството на жена си. Скоро всички забелязали, че златарят се е сдобил с много пари и започнали да си задават въпроси, а накрая поискали да узнаят причината за неочакваното му забогатяване.

- О - казал той, - жена ми умря и аз я продадох.

- Продал си мъртвата си жена? - извикали хората.

- Да - казал златарят.

- За колко?

- За хиляда жълтици - отвърнал златарят.

Веднага селяните си отишли и всеки хванал жена си и я удушил, а на другия ден всички тръгнали да ги продават. Много дълъг път изминали с тежкия си товар, но накрая нищо не получили освен ругатни или присмех, а някои от хората, на които предложили за продан мъртвите си жени, им посочили пътя към най-близкото гробище. Най-после взели да се усещат, че са били измамени от златаря. Тогава бързешком се върнали в селото, грабнали нещастния човек и без да слушат виковете и молбите му, го завлекли до брега на реката и го хвърлили право в най-дълбокия, най-мътния и страшен вир, който могли да намерят.

- Това ще го научи как се мамят хората - казали те. - Той не може да плува и ще се удави, така ще се отървем от него.

Златарят наистина не можел да плува и щом го хвърлили в дълбоката река, веднага потънал; тогава неговите врагове си тръгнали, като решили, че с него е свършено. Но не станало така. Той бил завлечен полуудавен след завоя на реката, където случайно се натъкнал на един "плаващ остров". Tова било част от короната на дърво, плаваща под повърхността на водата. Златарят се хванал за това плаващо дърво и за свой късмет след известно време бил изхвърлен на брега. На мястото, където излязъл на сушата, срещнал една хубава тлъста биволица и веднага скочил на гърба й. Tака, яздейки, пристигнал вкъщи. Хората от селото, като го видели, дотичали изненадани и го попитали:

- Откъде се пръкна пак и къде намери тази биволица?

- Ах - казал златарят, - ако знаете само какви чудни приключения преживях! На онова място в реката, дето ме хвърлихте, на дъното имаше ливади, дървета и пасбища с биволи и всякакъв вид отбран добитък. Толкова беше хубаво, че не ми се искаше да се връщам, но си помислих, че все пак трябва да дойда да ви кажа и на вас за това.

- Ох, ох! - помислили си алчните селяни. - Ако там има биволи, трябва да отидем да си вземем и ние.

Още на другата сутрин те се спуснали към реката, насърчавани от златаря. А за да стигнат по-бързо до прекрасното място на дъното, за което им разказал, привързали големи камъни на нозете и шиите си и един подир друг наскачали във водата, като едва се изчаквали. Всеки, който скочел, потъвал и ако някой започнел да размахва отчаяно ръце, златарят се провиквал:

- Вижте, той ви подканва да побързате, хванал е хубав бивол!

И останалите, които се колебаели, също скачали в реката, докато не останал нито един. Тогава хитрият златар се върнал в селото, където сега всичко принадлежало единствено на него и станал наистина много богат. Но това не му донесло щастие, защото било постигнато с измама. Вярно, че хората, които измамил, били алчни и зли, но той ги победил, като станал също зъл и алчен. И станало така, че като забогатял толкова много, той така надебелял, че не можел вече да се движи и един ден сърцето му се пръснало и умрял, но никой на света дори не почувствал липсата му.

БЕЛЕЖКИ

1. Патанска - източникът на А. Ланг е "Pathan story told to Major Campbell". Патаните (пущуни, афгани) са народ (около 40 млн. д.), от източноиранската етноезикова група, населяващ съседни географски области, простиращи се от северозападен Пакистан до югоизточен и източен Афганистан. Езикът им, състоящ се от близки помежду си диалекти на пущунския, се счита за подгрупа на индо-иранския клон от индоевропейската езикова група. [обратно]

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 03.04.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Orange Fairy Book. 1906.