ГЛУПАВИЯТ ТЪКАЧ

Афганистанска (пущунска¹) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Веднъж един тъкач останал без работа и се хванал овчар при един селянин.

Селянинът, като знаел, че човекът бил малко гламав, му обяснил най-подробно какво трябва да прави.

Накрая казал:

- Ако някой вълк или друг див звяр нападне стадото, събери големи камъни като този - и му посочил един камък, - хвърли няколко по звяра и той ще се изплаши и ще избяга.

Тъкачът казал, че всичко е разбрал и тръгнал със стадата към планинските склонове, където те пасли през целия ден.

Случило се така, че следобед дошъл един леопард и тъкачът веднага хукнал с всички сили към къщата да вземе камъните, които селянинът му показал, че да ги хвърля срещу звяра. Докато се върне, всички овце се били пръснали или били разкъсани и когато селянинът чул какво се е случило, здравата го набил.

- Нямаше ли камъни на склона, та трябваше да се връщаш вкъщи, бе глупако? - развикал му се той. - Ти не си годен да пасеш овце. Утре ще стоиш вкъщи и ще се грижиш за старата ми болна майка. Като не можеш да прогониш хищниците от стадото, надявам се, че поне ще можеш да пъдиш мухите от лицето й!

И така, на другия ден тъкачът бил оставен в къщата да се грижи за старата болна майка на селянина. Както старицата лежала в леглото, мухите започнали много да я мъчат и тъкачът се огледал наоколо да види с какво да ги пропъди. И тъй като му било казано да вземе най-близкия камък, за да прогони зверовете от стадото, той решил, че сега е времето да покаже колко умно може да изпълнява каквото му наредят. Затова грабнал най-близкия камък, който му се видял достатъчно голям и тежък и го хвърлил по мухите, но за беда убил и бедната старица. Tогава, от страх пред гнева на селянина, той хукнал да бяга накъдето му видят очите и след този ден никой повече не го видял да се мярка наоколо.

През целия този ден и цялата нощ вървял тъкачът и накрая стигнал до едно село, където живеели много тъкачи.

- Добре си дошъл - казали те. - Яж и се наспи, защото утре шестима от нас ще отидем да търсим нова вълна за тъкане и те молим да се присъединиш към нашата дружина.

- На драго сърце - отвърнал тъкачът.

На другата сутрин седмината тъкачи се запътили към селото, откъдето можели да купят вълна. По пътя им се наложило да пресекат едно пороище, което преди било пълно с вода, но сега било съвсем пресъхнало. Тъкачите били свикнали всеки път да преплуват това място и въпреки че сега нямало вода, те се съблекли както винаги, вързали дрехите на главите си и се заели да "плуват" през сухия пясък и камъни по руслото на потока. По този начин стигнали до другия бряг без много щети, освен ожулени колена и лакти. Като излезли там, един от тях започнал да брои групата, за да се увери, че всички са преминали успешно. Той преброил всички освен себе си и извикал, че някой липсва. Тогава всички започнали да броят, но всеки правел същата грешка да не брои себе си и така всички се уверили, че един от тях липсва. Те се затичали нагоре-надолу по брега на клисурата, като панически кършели ръце и търсели следи от техния изгубен другар. Тогава един селянин ги видял и ги попитал какво се е случило.

- Беда! - казал един от тях. - Ние бяхме седмина, като тръгнахме от другия бряг, и изглежда един от нас се е удавил при преминаването, защото сега сме останали само шест!

Селянинът ги погледал, погледал, па взел тоягата си и започнал да ги налага с всичка сила един след друг и да брои:

- Един, двама, трима... - и така до седем. Когато тъкачите разбрали, че са седем, втурнали се през глава да благодарят на селянина, когото помислили за магьосник, защото успял да ги направи отново на седем, след като всички били видели много добре, че са останали шестима.

БЕЛЕЖКИ

1. Пущунска - източникът на А. Ланг е "From the Pushto". Пущуните (патани, пахтани, афганци) са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численост е около 40 млн. души. Говорят различни диалекти на пущунския език. [обратно]

© Лина Бакалова, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 03.04.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Orange Fairy Book. 1906.