91. МИРЧЕ И БОЯНА

Том ІІ: Хайдушки песни

Де са е чюло, видяло
мома войвода да бъде,
като ми мома Бояна?
Девет е годин ходила
със млади момци войвода;
на десетата година
Бояна са е годила
за Мирча, млада войвода.
Много й придан дадоха:
дванайсе върви алтъни,
тринайсе върви рупове,
и девят оки коприна.
Като са е оженила,
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце,
тънки дарове да преде,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове,
а Мирчо в гора отиде.
Там са го турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджир му на врат турили,
на крака тежки букаи,
че го към Търнов водяха.
Отде ги срещна търговче,
Мирчо търговчи думаше:
- Търговче и базиргенче!
Скоро у дома да идеш
и на Бояна да кажеш,
че ма са турци хванали,
главата ще ми отрежат.
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде,
още Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Мирча си турци хванаха
и го във Търнов караха
да му главата отрежат.
Я стани, та си турците
срещни и Мирча отърви.
Това като чу Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
препаса сабля френгия,
забучи чифте пищове
и зема пушка бойлия.
Че стана, та турци срещна,
отдалек им са поклони,
отблизо им селям даде.
Турци Бояни думаха:
- Бояно, млада войводо!
Я седни, холам, Бояно,
да едем, още да пием.
Бояна турци думаше:
- Ой ми ва вази, сердари!
Не додох да ям, да пия,
но додох бой да са бия.
Доде са турци усетят,
Бояна турци изколи.
Тогизи Мирча отърва,
отърва още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Халал да ти е войводство,
и моето, бре мъжество:
че ми живота отърва
от тия клети душмани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.