83. ИЛЬО ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Прочул са й Ильо войвода,
прочул са й Ильо, зачул са й
по тази Рила планина,
по този Доспат балкана,
по тез баири високи,
из тез долове дълбоки:
не дава птичка да фръкне,
камо ли челяк да мине.
Събрали ми са, отбрали
и турци, и арнаути,
и тези голи цигани,
че въз пашата отишле
и на пашата думаха:
- Я дай ни, пашо, низами
в Малешки села да идем,
Ильо войвода да фанем,
главата да му отрежем,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско,
кожата да му напълним
със тригодишен бузалак;
че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Пашата вика низами,
та че им тихо говори:
- Ой ми ва вази, низами,
в Малешки села идете,
Ильо войвода фанете,
тук го въз мене донесте,
да видя, джанам, да видя
какъв е Ильо гяурин,
какъв е Ильо хайдутин,
че е разплакал агите
и е изплашил дервиши.
Низами плачат й думат:
- Пашо льо, царска заптийо,
прати на, пашо, на Стамбол
със царя да са биеме,
ала ни нази де пращай
Иля войвода да гоним,
че ми е юнак над юнак:
Иля го крушум не бие,
Иля го калъч не сече.

Бележка на съставителя (Осинин): "Ильо Марков е роден от с. Берово, Македония. Станал хайдутин, за да отмъсти за брата си, убит от турците. Скоро около него се събрали около 200 души такива недоволници. От тях Ильо отбрал 15 и ги повел по Доспат планина. Шест години ходил в тая планина. Байрактар му бил някой си Стоимен. Макар да са имали много сблъсквания с потери, никой не е бил убит или ранен. Ильо е бил страшилище за турците. Като пазач на Рилския манастир много пъти е разбивал турски хайдушки чети. В 1861 избягал в Сърбия. Дочакал е Освобождението (Хитов, Моето пътуване, II изд., с. 85-87)."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.