73. ТРИФОН И ДОБРЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Трифон на Добре думаше:
- Добре ле, кичук байряктар!
Я дигай, Добре, байрякът
нагоре къмто Гребенец,
Гребенец, Добре, да минем,
на Матейското да идем,
на Матейските дъбрави.
Лошав сън, Добре, сънувах -
турците ще ни разбият.
Добре Трифону думаше:
- Трифоне, стара войводо,
Матей е много далеко,
а момците са уморни,
цел ден са момци, вървеле
от голямият Бакаджик.
Я води, братко, дружина
покрай реката Мараша,
а аз ща в Стралджа да ида
да вида, да са науча
от султанските бакали
дали са сбира потеря.
Отиде Добре и дойде,
па на Трифона думаше:
- Трифоне, стара войводо!
Султан е събрал потеря,
сега щат да ни пристигнат.
3ора са забеляваше -
и ясно слънце изгрея -
силна потеря довтаса:
султанът върви най-напред,
зелена коня яхаше
и на потеря думаше:
"Да ми хванете Трифона!"
Трифон дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Ние нямаме пусия,
ала ще бъдем юнаци,
юнашки ще са бориме.
Трифон с шишене посочи,
султанът от кон обори,
султанът Аслангерийски,
па на турците думаше:
- Елате да ма хванете!
Султан са викна, провикна:
- Бре Мано, куче краставо,
потеря запри, не бягай!
Мано потеря повърна,
наново бой са захвана:
отка е слънце изгряло,
дорде е пладне станало -
сичка дружина изгина,
Трифон на Добре думаше:
- Привличай мъртва дружина,
от тях пусия да правим!
Добре Трифону думаше:
- Тебе не треба пусия.
Потегли тежък боздуган,
през потерята да минем,
главите да си избавим!
Дорде ми Добре издума,
и Трифон падна на земя.
Добре ятаган завъртя,
през потерята премина.
Султанът със глас викаше:
- Азат нека е от мене!

Бележка на съставителя (Осинин): "Старите хора разказват, пише П. Хитов, че когато бягал Добре, то стъпял и на мрътвите и на живете по главите, а фесът му се закачил за един клон, два боя високо от земята. Тая битка е станала между селата Боргуджиите и Седларово, които се намират близо до река Мараш" (Хитов, "Пътуване", с. 85). Трифон е бил изпърво байрактар на Кара Събе. Живял в края на XVIII и началото на XIX в. Според предание бил убит между селата Седларово и Боргуджиите, до р. Мараш, където е станал боят, представен в горната песен. Четата е била пресрещната, когато потеглила от Боргуджиите по р. Мараш за планината. Песента е с конкретно означени места (Гребенец, Матей, Бакаджиците, р. Мараш и пр.), което й придава документална стойност. Добри байрактар не може да бъде друг освен известния Добри войвода, родом от Сливенско. Между годините 1821-1828 е водил чета от 70 човеци. Неговото свърталище е била Кадънина кория. Добри е действувал, заедно с Индже войвода. Ботев е бил във възторг от Добри, когото, както и Ангел войвода, лично виждал. Според него четата на Добри била предимно от калоферци, а сам той - копривщенец. Бил 7-8 години байрактар на Лефтер в Анадола. Бил и в четатана Ангел войвода. И тримата Ботев слага в редиците на "класическите хайдути". "И тримата сме виждали и ни в едного не забележихме онуй низко звярство, което се проявява във всичките движения на турския злодеец" ("Примери от турско правосъдие"). След убиването на Ангел (1862) и на Лефтер (1868) Добри се крил една година в Калофер и на пролетта излязъл с дружина. Той е бил страшилище за турските изедници и крило за българите. Убит бил в Средна гора."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.