2. БОГ ДА БИЕ СИВА КУКУВИЦА

Том ІІ: Хайдушки песни

Бог да бие сива кукувица,
че закука рано пред Благовец,
та излъга Мармаруш войвода
да поведе юнашка дружина.
Заведе ги на Витош планина.
До среднощ ми ясен месец греял,
от среднощ ми буен сняг ударил -
замръзнале пушки на рамена,
на рамена о гайтан-чепкене,
а чепкене - о тънки кошули,
а кошули - о белите плъти.
Па не знаят до триста юнака
де да идат огън да намерат.
Най-малкото, най-глупавичкото,
то си тихом на дружина дума:
- Я да идем долу-нанадолу,
нанадолу у Софийско поле,
там си има бели манастири,
да разбием бели манастири,
да разчупим трони орехови,
да разсечем дървени икони,
да накладем до три буйни огня,
да размразим пушки от рамена;
да ще Господ юнашка печалба,
съгради щем нови манастири,
издела щем от чемшир тронове,
направи щем от злато икони.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.