192. ОТКАКТО СЕ ЗОРА ЗАЗОРИЛО

Том ІІ: Хайдушки песни

Откакто са зора зазорило,
оттогази войска провървело:
кон до коня, юнак до юнака;
конете им като черен облак,
пушките им като гора илха,
сабите им като ясно слънце.
Отговаря Вълко байряктаря:
- С куп вървете, не са разделяйте,
тука има върли ми хайдути.
Дур издума Вълко байряктарин,
пушка пукна из гора зелена,
та удари Вълка у главата.
Вълко умря, язик проговаря:
- Вой ви вази, вярна ми дружина,
носете ма и ма занесете,
занесете на път, на кръстопът,
с сабите ми гробец изкопайте,
с шапките си пръстта изфърляйте,
на глава ми чошма изведете,
на крака ми цвете насадете,
на сърце ми церква съградете.
Който мине, Богу да са моли,
който мине, цвете да си бере,
който мине, водица да пине,
и да рече: "Нека Бог да прости,
Бог да прости Вълка, добър юнак!"

Бележка на съставителя (Осинин): "В няколко варианта песента "Откак се е зора зазорило" е свързана с раняването на Вълко Байрактар. Това навежда на мисълта, че Вълко ще да е бил един от прочутите стари войводи. Само в един вариант байрактар е Митро, а бимбашия Гюргов."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.