Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛИТЕ

Владимир Демирев, Николай Ников

web | web | Блажена гора зелена

Наблюденията и изследванията върху огромния фолклорен материал, посветен на хайдушкото движение в България, откриха възможност да се обособи един основен цикъл от песни и предания за двама войводи-революционери - Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Юбилейните годишнини от рождението и юнашката гибел на двамата герои станаха повод да се съберат в сборник всички известни български песни и предания, като форма на всенародно признание и преклонение пред техния подвиг.

Анализирайки тези песни и предания се натъкваме на факти и явления характерни за развитието на общобългарската фолклорна традиция, особено що се отнася да хайдушката народна песен, която в случая с основна форма за разкриване на фолклорното мислене и отношение към тези две исторически личности.

Хаджи Димитър е роден в Сливен и дейността му като хайдутин до заминаването му за Сърбия и Румъния е предимно в Сливенския балкан заедно с Панайот Хитов. И затова съвсем естествено е броят на песните за него в Сливенско да е най-голям, а по-малко за Стефан Караджа и за общата им дейност като войводи. Докато в песенния цикъл за Стефан Караджа се наблюдава явление, което на пръв поглед е в противоречие с историко-логическата последователност при създаването на песните за него и житейския му път. Той е роден в Ямболско, но е живял и действувал повече в Добруджа до събирането му с Хаджи Димитър в Румъния. И въпреки това песните за Стефан Караджа в Ямболско са значително повече (около 60), а песните за Хаджи Димитър и за двамата едновременно са доста по-малко.

Това потвърждава факта, че независимо от това, къде е живял и действувал героят (особено ако става дума за личност с общонародна значимост), родното му място е с най-големи права да му отдаде заслужена почит чрез фолклорните си произведения.

Именно поради това, без да има претенцията за абсолютна изчерпателност, настоящият сборник си постави задачата максимално да събере и представи песните и преданията за двамата войводи в българската фолклорна традиция.

При подготовката му основен принцип на изграждане е тематичното подреждане по основните мотиви в хронологичен ред съобразно жизнения път на двамата герои.

Всички песни в един или друг аспект отразяват живота и делата на тези исторически личности, реално съществували в определен период на определена епоха. Друг е въпросът как и до каква степен тези песни и предания отразяват историческата истина, каква и до колко е вярна историческата информация в тях, сравнена е реалните исторически лица и събития. Но тук не бива да се забравя, че пред нас не е историческа хроника, а фолклорни произведения, в които историята не се разказва, а се показва като сблъсък между доброто и лошото. Че народната песен е катализатор на фолклорното мислене и отношение към историческите събития и личности, че в тях е налице стремеж към реализиране на нравствено-етична оценка, фолклорното произведение съхранява определена историческа информация, предава я, но по художествен път и от гледна точка на колектива е функции и права за това.

Затова, четейки тези песни, не бива да се учудваме, че Стефан Караджа и Хаджи Димитър водят заедно дружина в Сливенския балкан, че Хаджи Димитър непрекъснато изпраща заръки за Стефан Караджа да дойде в дружината му, макар че те да не са се познавали до момента на срещата им в Румъния. Прави впечатление, че в немалка част от песните за Хаджи Димитър като образ е налице и Панайот Хитов - крупна личност от нашето национално-освободително движение, но като че ли винаги на преден план изпъква Хаджи Димитър. А исторически факт е, че Панайот Хитов е водил чета в Сливенския балкан около три години, в която знаменосец е бил Хаджи Димитър. Тази смяна на местата на историческите личности в песните не е акт на дезинформация или обезценяване делото на Панайот Хитов, а плод именно на нравствената оценка на фолклорното мислене, за което особена значимост добива този борец, който паднал в борбата за свобода. Личностите стават велики в своята гибел за народното дело. Така техните образи имат особено излъчване в сравнение с останалите живи герои. Това води и до тяхното митологизиране във фолклорните произведения.

Плод на нефактологическото фолклорно мислене е и смесването на историческото време и исторически пластове и в много от песните, "пренебрегването" на историческите факти. В един текст наред с Хаджи Димитър и Стефан Караджа са Раковски, Ильо войвода или Богдан Богданлията, Златито Кокарчанина, Пею Буюклията все реално съществували исторически личности, живели и действували в различни епохи и области, някои от тях свързани в революционната си дейност е Хаджи Димитър, но неучаствували заедно с него в една чета.

За времето на създаване на тези произведения - втората половина на 19 и началото на 20 в. - те са били е особена социално-информационна функция. Наред с пресъздаването на реални исторически събития, на определени знания за тези събития и исторически личности е налице изграждане по чисто фолклорен път на своеобразен пантеон от "вехти" и нови войводи и хайдути, събрани в "блажена Стара планина" под хайдушкото знаме на хайдушкото сборище. Ето я тази необходима на фолклорното съзнание идеализация, продиктувана от реалното историческо време, от реалната историческа ситуация, налагащи ново отношение към героите. Плод на този стремеж за възвеличаване името и делото им е смесването на имена на известни войводи хайдути.

Тук се натъкваме и на още едно интересно явление. Това е стремежът за възвеличаване на отделни хайдути, действували в района на едно или няколко села, хайдути, които в своя живот и дело не надрастват себе си и не достигат идейно до нивото на революционера. Но в народните песни наравно с образите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е и местният хайдутин. Като представител на колектива на селището, в което песента е създадена ли е "минала" оттам, той е "своят" герой в борбата и затова на него му е отредено място в редицата на героите.

Разбира се, възможно е и е допустимо като явление, някои от песните за Хаджи Димитър и Стефан Караджа да са имали свои "прототипове", т.е. да са били създадени за други личности, но в тяхната форма и отчасти съдържание да са вплетени новите мисли и идеи за образите на герои и събития от по-ново време. Много от песните са създадени в няколко варианта - плод на стремежа за идеализация на образите на героите.

Целият цикъл песни за двамата войводи може да се разглежда като един своеобразен епос за техния живот и дело. Подчинени на основната тема - тежкото османско робство и готовността за борба за свобода - основните мотиви, подредени тематично проследяват хронологически житейският им път - излизането в балкана и повеждане на дружина, хайдушка клетва, избор на войвода, хайдушки живот и т.н. Следвайки тази тематична и хронологична последователност на мотивите и сюжетите след разделите песни поотделно за всеки от двамата герои идват песни общо за тях двамата и заедно с тях за още други борци за свобода. В част от тези песни не се изтъква необикновеното, изключителното в живота на героите, а сърдечно се разкриват съвсем естествени човешки чувства и мотиви на поведение. Те се отличават с повече лиризъм, по-кратки са и са с опростена фабула и композиция. В тях липсва биографичност и информативност, а преобладават емоционални, чисто битови, делнични взаимоотношения на войводите с обкръжаващите ги хора от народа. Те са отдалечени от конкретноисторическото като събитийност, но това не намалява емоционално-естетическото въздействие, което притежават. Те също изпълняват определени социално-обществени функции като част от целия цикъл песни.

Прави впечатление, че в песните за Стефан Караджа в сравнение с тези за Хаджи Димитър преобладават мотиви и сюжети с битов и любовно-битов характер. Непрекъснатото редуване на хайдушки и любовно-битови сюжети говори, че фолклорното мислене е с доста "широко" отношение към този герой, надхвърлящо рамките на идеята за борба за свобода. Той е по-земен във фолклорните представи.

Характерният за хайдушките песни и предания мотив за близостта на хайдутина с природата, за неговото родство с нея е основен в цикъла песни за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, изобилствуващи с интересни народни олицетворения и сравнения, свързани с гората и планината, които са "блажени" с присъствието на юначните българи.

Особено силно впечатление правят песните, чийто основен мотив е гибелта на двамата герои. Подготовката на слушателите за този трагичен край на житейския им път народният творец осъществява чрез мотиви от епическата традиция - прокобния сън на войводата и сбъдването му, юнашка смърт, орли се грижат за ранен юнак и др., но обогатени от хайдушката песен и подчинени на новите идеи, на новия революционен патос в борбата срещу поробителя. В тези песни народът е вложил най-съкровени чувства на тъга и невъзвратимост, обзели всички български сърца при вестта за трагичната гибел на героите.

Фолклорната традиция е съхранила и предания, отразявайки отделни случки от живота и дейността на войводите. Някои от тези предания се дублират по мотиви и сюжети с народни песни. Част от преданията за Хаджи Димитър (особено за младите му години) вероятно са създадени още приживе на войводата и отразяват случки от неговия юношески живот и младежки подвизи, които в повечето случаи са се доразвили и след неговата гибел в съответствие с идеята за изграждане на фолклорния образ на героя. Интересно е преданието за орисването му (мотив, широко известен в българската фолклорна традиция). Възникнало след гибелта му, то представя целия му жизнен път чрез орисията на орисниците му е дадена цялостна характеристика и оценка, реализирано е отношението на народностното съзнание към него.

И в Сливенско, и в Ямболско са известни изворчета, свързани с имената на двамата войводи. Съхранено е вярването, че водата им е лековита. Но за отбелязване е, че според преданието водата става лековита, след като с нея измиват раните си героите. Това е характерният за фолклорното съзнание елемент на митологизация - начин, по който най-точно е изразено отношението към народните герои.

Представени са и няколко предания, свързани с конкретни исторически събития около пътя на четата в България - преминаването на р. Дунав, влизането в с. Хаджидимитрово, сраженията и залавянето на Стефан Караджа.

Песните и преданията за Хаджи Димитър и Стефан Караджа в цялото си жанрово и сюжетно многообразие, с многовариантността си представляват цялостен цикъл в българската фолклорна традиция. Цикъл, които представя в пълнота и точно отношението на народа към две исторически личности, загинали в името на великото дело. С разнообразие на мотиви и сюжети от класическия епос, доразвити и обогатени от хайдушката песен, народният певец създава своеобразна хроника на жизнения им път и дело. В творбите от този цикъл вярно е уловен и точно пресъздаден историческият развой на бореца за свобода в образите на двамата герои, които по свой личностен път са стигнали до святата идея, обединила края на живота им под едно знаме с ясното съзнание за смисъла на тази борба.

Предлаганият сборник съдържа 144 записа на песни и предания, като основната част са от Сливенско и Ямболско. При съставянето му са ползувани архивите на Института за фолклор и Етнографския институт с музей към БАН, на които дължим сърдечна благодарност. Поради структурно-организационни промени по време на подбора на материалите не е ползуван архива на бившия Институт за музикознание към БАН.

Текстовете са представени на съвременен книжовен език. Съзнателно не се предлагат на диалект, както са записани, понеже това усложнява четенето и начина ка възприемане, тъй като сборникът е предназначен за широк кръг читатели. Не се предлагат нотите на песните, защото не е записана мелодията на всички текстове.

Повечето от песните и преданията се публикуват за първи път, което определя и приносния характер на сборника. А за публикуваните преди песни и предания е посочено къде е направено това.

При подбора на текстовете са избрани онези от тях, които представляват максимално пълни варианти, за да се постигне по-голяма яснота и пълнота на сюжети и мотиви. Някои от тях отново бяха проверени при информатори или сравнени е по-нови записи, с цел да се постигне по-голяма точност и надеждност като произведения на народното творчество.

Поводът за изпълнението на песните предимно с свързан с трапеза, но има и песни, които се пеят на седянка, на жътва дори и като обредни.

При четенето на сборника прави впечатление, че в някои от песните се срещат стихове, наподобяващи редове от личната поезия на Христо Ботев. Това явление за песните, създадени през Възраждането и след него, с характерно за цялото народно песенно творчество. Проникването на личното творчество от фолклора и обратното като процес е продиктувано от новото съзнание в новата обществено-историческа действителност и историческа ситуация.

В предложените текстове на песните и преданията се срещат доста чужди и диалектни думи. Затова в края на сборника е представен речник за улеснение на читателя. Също в края е налице географски показалец за местности и селища, споменати в текстовете.

Представеният именен показалец има за цел да даде данни за споменатите исторически личности, разбира се за тези, за които има такива.

Към всеки текст, накрая на сборника, са приложени бележки относно повода на изпълнение на песента, изпълнител, името на записвача, дата и година на записване, къде се съхранява текстът.*

Надяваме се, че настоящия сборник предоставя още веднъж възможност на читателя да се докосне до тази малка по обем, но голяма по значение част от необозримата съкровищница от народни песни и предания на българския народ, отразила съдбите на борците "за народна сладка свобода".

Изказваме благодарност на Васил Дечев - уредник в Историческия музей - Сливен, за оказаната ни от него изключително ценна помощ относно изготвянето на именния и географски показалец и речника в сборника.

 


* Настоящото издание спазва модела на досега публикуваните електронни версии на фолклорни антологии и сборници - селищата се дават по околии, не се отбелязват имената на изпълнители и записвачи, както и датата на записа, отсъстват показалците и речника на остарелите думи, доколкото се предвижда обобщен такъв за всички издания (бел. ред., Т.М.). [обратно]

 

 

© Владимир Демирев, Николай Ников
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994
.