* * *

Хан Татар

Антата хабер изпраща
до габровските кметове,
кметове, още попове -
да пекат пещи с хлябове,
да колят крави ялови
и да му нему приготвят
едно ми младо девойче,
младо - шестнайсетгодишно
и то болярско чедо да бъде,
с него да си вечеря и нощува.
Като са зачули габровци,
кметове, още попове,
те са чудом чудеха
откъде да му намерят
такова младо девойче
и то болярско да бъде.
Мислели, що са мислели,
най-подир са измислили.
На край на село имало
една ми къща студена
и в нея мома хубава.
Те при Марийка отиват
и на Марийка говорят:
- Марийке, младо девойче,
я сваляй, Марийке, тез дрехи,
тез дрехи скъсани,
обличай тия сърмени.
Таз вечер Антата пристига,
с него ще си вечеряш,
с него ще си нощуваш.
Марийка плаче, не рачи
скъсани дрехи да хвърли,
сърмени дрехи да облече.
Силом Марийка обличат
и я при Антата завличат.
Като при Антата отиде,
той си на Марийка думаше:
- Марийке, младо девойче,
как те майка ти кандиса,
майка ти, още баща ти,
при мене да те изпроводят,
при мене, Антата, баш хайдутина.
Марийка плаче и разправя:
- Аз няма майка, ни татко,
ази съм клето сираче,
за мене няма кой да плаче.
Като зачу Антата тез думи,
той на Марийка пак дума:
- Бързо разправяй, Марийке,
от де си ти клето сираче?
Марийка плаче и разправя:
- Когат' са турци бягали,
български села палели.
Майка и татко двамата,
и те са също бягали,
мене в трънки хвърлили.
Че са ме габровчани намерили
и са ме в Габрово отгледали.
Антата като зачу тез думи,
той на Марийка продума:
- Марийке, младо девойче,
аз имам сестра като тебе,
като тебе в трънки хвърлена,
със нишан на лява ръчица.
Я са, Марийке, запретни,
запретни, Марийке, ръкава.
Марийка си ръкав запретна
и са излезли брат и сестра.
Антата дума на Марийка:
- Не бой се, сестро, не бой се,
таз вечер батьо ти е при тебе.
Още като се разсъмне,
аз ще се с кметове разправям,
кметове, още попове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010