* * *

Хан Татар

Ян Татар голям господар,
пекат му пещи хлябове,
агнета гергьовски,
татарин да си посрещнат.
Той не ще пещи хлябове
и агнета гергьовски,
най-иска едно момиче,
с него да гостува,
с него да си нощува.
Кмета се чуди и мае,
коя ще майка чедо да си изпрати,
с татарин да си гостува,
с татарина да си нощува.
Тогаз се кмета усети,
че на край село има момиче,
коет' си няма ни мама, ни тате,
него при татарин ще прати,
с него да си гостува,
с него да си нощува.
(...)
- Янке ли, мари, хубава,
кат си толкоз хубава,
няма ли кой за теб да заплаче?
Тогаз му Янка продума:
- Имах майка и баща
и брат кат теб, брайно еничере,
баща и майка ми убиха,
а брат ми взеха еничер да правят.
Тогаз Ян Татар продума:
- Янке ле, моме хубава, можеш ли,
по нещо брата си позна?
- Когато бяхме двама мънички,
си играхме и аз го ухапах,
отлява страна, до сърцето.
И тогаз се еничарин разгърна,
и се викна провикна:
- Янке ле, сестро по-малка,
какъв грях щях да направя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010