* * *

Хан Татар

Кехая вика из село:
- Печете бели хлябове,
точете тънки милини,
колете крава ялова,
Ян Татар в село ще дойде,
да го нахраним, напоим,
да не ни бела направи.
Ян Татар в село пристигна,
не ще бели хлябове,
не ще тънки милини,
нито пък крава ялова,
най-иска една девойка
с нея да си вечеря.
Събрали се хора селяни,
мислили, не намислили
коя майка да разплачат,
кой баща да разтъжат.
Най-подиря намислили,
Янка ми клето сираче,
тя няма майка да плаче,
тя няма баща да тъжи
и са Янка при него завели.
Ян Татар Янки думаше:
- Янке мо, моме хубава,
как те майка ти прежали,
как те баща ти преболя,
та те при мене пратиха?
Янка Ян Татар думаше:
- Аз нямам майка да плаче,
ни баща да го боли,
ази съм клето сираче,
сал си едно братче имах,
него го турци вземаха,
в Анадола го закараха.
Ян Татар Янки думаше:
- Янке мо, моме хубава,
имаше ли нишан по него?
- На дясна ръка нишан имаше,
нишан - га че синя слива.
Ян Татар си ръкав опретна,
Янка си нишан познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010