* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпраща
до Габровските чорбаджа,
че в Габрово ще да пристигне.
Колят му крави ялови,
пекат му пещи хлябове,
точат му вити баници.
Хан Татар като пристигна,
той не ще крави ялови,
той не ще пещи хлябове,
той не ще вити баници.
Той иска едно девойче
със него да си вечеря,
при него да си нощува.
Спират се, сговарят се
всички габровски чорбаджа,
коя мома е за него.
Всяка е една на мама,
всяка е свидна тейко си.
Най-после те са решили:
- Маглена е мома сираче,
та няма за нея кой да плаче.
Тя няма майка, ни баща.
Като Маглена отиде,
хан Татар дума Маглена:
- Маглено, мома българко,
как те майка ти прежали,
как те татко ти хариза?
Маглена дума хан Татар:
- Хан Татаре, турски чорбаджа,
аз нямам ни майка, ни татко,
аз съм клето сираче,
няма за мен кой да плаче!
Едно съм братче имала,
кога сме биле мънички,
него го турци откраднали.
Хан Татар дума Маглена:
- Ази съм, сестро, твой братец,
мене ме турци откраднаха,
когато бяхме мънички,
на пътя, с теб де играехме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010