* * *

Хан Татар

До кмета писмо е дошло,
писмото пише, говори,
че ще Ан Татар да дойде.
Колят му крави ялови,
пекат му пещи хлябове.
Той не ще крави ялови,
най-иска едно девойче
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Чудят се, холан, попове,
попове, още кметове
кой ще си даде чедото
при Ан Татар да си вечеря,
при него да си нощува.
Имаше едно сираче,
нея я Тодорка викаха,
тя беше много хубава,
нямаше баща, ни майка,
няма за нея кой да плаче,
те нея ще си изпратят.
Като Тодорка отиде при Ан Татар,
той си из стая ходеше,
златни ябълки подхвърля
и се с Тодорка закача.
Тодорка ниско гледаше.
Ан Татар дума Тодорка:
- Като си толкоз хубава,
че как кайдиса майка ти
при мене да те изпрати?
Тодорка тогаз продума:
- Аз си нямам никъде никого,
аз съм кръгло сираче.
Един съм братец имала,
на тати гости са дошли
и го за вино изпратил.
Много се бате забавил
като го е тати посрещнал
с кофата го е ударил в челото,
между веждите и белег излязло.
Тогаз бате заминал,
заминал и не се върнал...
Тогаз Ан Татар казал:
- Я ме погледни, Тодорке, в челото.
Като го Тодорка погледна -
имаше белег и дребни сълзи зарони.
Брат и сестрица излезли.
Тогаз Ан Татар заповядал
на неговите черкези
докато петлите пропеят
цяло село да изколят,
тригодишно малаче в кръв да потъне,
тогаз да знаят, да помнят,
как се сираче подиграва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010