* * *

Хан Татар

Хан Татар иде отдолу,
като го зачуха селяни,
колеха крави ялови,
печаха в пещи хлябове.
Хан Татар дума селяни:
- Аз не ща крави ялови,
нито пещи с хлябове.
Тази вечер искам девойка
при мене да си вечеря,
вечеря, още нощува.
Че се селяни събраха,
събраха и се питаха:
- Кой ще си пусне чедото,
въз хан Татар да вечеря,
вечеря, още нощува.
И са се тогава сетили
да си повикат Тодорка,
Тодорка клето сираче,
покрай реката ходеше,
селските патки пасеше,
съдрана незакърпена,
рошава неоплетена.
Че си Тодорка викнаха,
омили са я и облекли
и при хан Татар пратили.
Хан Татар Тодорки думаше:
- Че как кандиса баща ти,
баща ти още майка ти,
при мене да те изпратят.
Тодорка дума хан Татар:
- Аз нямам баща, ни майка,
тогаз съм имала един брат,
като съм била мъничка,
бате ме е мене посякъл
по лява ръка, по рамо.
Тати е бате изпъдил,
бате е далеч избягал.
Хан Татар Тодорки думаше:
- Я да видя Тодорке белега.
Като си белег видя
и на Тодорка продума:
- Аз съм, Тодорке, бате ти.
Тогава се люто разсърдил
и си селото запалил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010