* * *

Хан Татар

Телялин вика из града,
из града, из Цариграда:
- Слушайте старо и младо,
возете бели камъни,
правете нови мостове,
колете крави ялови,
печете бели хлябове,
че ще дойде кехаята
и иска едно момиче
при него да си нощува.
Редум селото ходили
момиче да си намерят.
Момиче не могат да намерят,
при кехаята да нощува.
Накрая селото имало
едно ми клето сираче -
без баща и без майка,
чужди го хора гледали,
него са дали при кехаята,
при кехаята да си нощува.
Янка са я нучили,
като при кехая отиде,
отдалек селям да даде.
Като дошъл кехаята,
Янка при него отишла,
отдалек му селям дала.
Кехая Янка думаше:
- Как те пусна, Янке, майка ти,
майка ти, още баща ти?
Янка дума кехая:
- Аз нямам майка, ни баща
ази съм клето сираче,
няма за мен кой да жали,
сал съм имала едного,
едного брата рождена,
и него са турци вземали.
Кехая Янки пак дума:
- Янке ле, моме хубава,
ако видиш брата си,
мож ли го познаеш?
Янка дума кехая:
- Ако го брата си видя,
веднага ще го позная -
голям си белег имаше
на дясна ръка на рамото.
Тогаз се й кехая ясно провикнал:
- Ази съм, сестро, твоя брат,
ти си мойта сестричка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010