* * *

Хан Татар

Ан Татар абер проводи
до търновските хаджии,
хаджии още кметове.
Да палят пещи лябове,
да колят крави ялови
и да му търсят, намерят,
едно ми младо девойче,
че ще да мине Ан Татар
с войска оттук голяма.
Питали, изпитвали се,
де да му търсят, намерят
едно ми клето девойче.
Всичките с бащи и майки.
Че му намерили
едно ми клето сираче.
Красили го, тъкмили го
с най-скъпата премяна,
с най-хубави чепички.
Нали бе Тодорка хубава,
като я видя Ан Татар
и си я бърже попита:
- Имаш ли баща и майка?
А Тодорка му отвръща:
- Нито съм баща имала,
нито съм майка помнила.
Само си един брат имах
на име брат Тодорчо.
- Девойче, бяло хубаво,
ако го видиш девойче,
можеш ли да го познаеш?
- Веднага ще го позная
на ръка си белег имаше
него го куче ухапало.
Ан Татар ръка подаде,
Тодорка ръка познала
и брата си прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010