* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпраща
до кмета в село голямо,
крави ялови да изколят,
топли хлябове да изпекат
и една млада девойка,
девойка, осемнайсетгодишна
при него да я изпратят.
Най-сетне казват, решават,
Янчица - клето сираче.
Тогаз си Янка повикват,
мазно се всички усмихват
и си на Янка говорят:
- Янке ле, мома хубава,
ти при Татара ще идеш,
отдалеч селям ще дадеш
и от близо ръка ще целунеш.
Янка си в къщи отива,
отключи пъстри сандъци,
извади бяла премяна и
се гиздаво премени.
Тя при Татар отиде,
отдалеч му селям даде и
от близо ръка целуна.
Хан Татар Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
как те майка ти прежали
при мене да те изпрати..
Янка на Татар думаше
- Аз нямам майка, ни баща
ази съм клето сираче,
няма кой за мен да жали.
За туй при тебе ази дойдох,
един си братец аз имах.
Когато бяхме мънички,
на пътя като играехме,
на пътя на кръстопътя,
от пепел динки правехме,
от там турците минаха
и те ми брата вземаха,
вземаха и потурчиха.
Тогаз се Татар опомни,
че има сестра Янчица,
силно си Янка прегърна,
прегърна и я целуна
и просълзен й продума:
- Вярно е, сестро, вярно е,
когато бяхме мънички,
на пътя като играехме,
на пътя на кръстопътя,
тогаз турците минаха
и те ма Янке, вземаха,
вземаха и потурчиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010