* * *

Хан Татар

Провикна се кехаята
сред село, насред мегдана:
- Лоша се й вяра зачула,
лоша е вяра татари,
кой как може да бяга!
Кой доле бяга, кой горе -
чорбаджи Добри не бяга,
нае се да ги дочака,
напече пещи хлябове,
накла крави ялови,
отдалеч си ги посрещна.
Те си на Добри думаха:
- Ний не сме гладни и жадни,
ний искаме една девойка,
със нея да вечеряме.
Селяни се селски сдумаха,
кой да си чедото кайдиса,
на татари да го даде.
Тодорка й клето сираче.
В петък на пазар ходили,
скъпи премени купили,
в събота са я издали,
в неделя рано станала.
Татарин пита Тодорка:
- Как те майка ти кайдиса
при мене да те изпрати?
Тодорка жално заплака:
- Аз нямам нийде никого,
ази имах сал един брат,
голяма кавга дигнаха,
тати си батя удари,
на лява го ръка удари,
голям му белег направи.
Татарин жално заплака:
- Тодорке, клето сираче,
ти ли си мойто сестриче?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010