* * *

Хан Татар

Янтата хабер изпраща
на това село Калипетрово,
на Калипетрово село голямо -
да колят крави ялови,
да пекат в пещи хлябове.
Като са Янтата отиде
той на селяни думаше:
- Аз не искам крави ялови,
не искам в пещи хлябове,
най-искам едно девойче -
с него да пренощувам!
Събрали ми се селяни,
събрали да говорят,
кого при Янта да пратят.
(...)
И те при Янка отиват
и на Янка думали:
- Янке ле, моме хубава,
и таз вечер, Янке, ще отидеш,
и ти при Янта ще одиш.
Янтата те искаше,
с тебе да поговори.
Викнала й Янка да плаче:
- Нали си нямам майчица,
майчица, още бащица,
никой мене да съжалява!
И тя си при Янта отиде
и отдалеч му се поклони,
отдалеч му хабер дава.
Янтата Янке думаше:
- Янке ле, моя познато,
кажи ми, Янке, кажи ми,
дали си майка ти нямаш,
майчица и бащица,
та тебе при мене да пратят?
Янка на Янтата думаше:
- Янто льо, паша Янто льо,
и аз си нямам, Янто льо,
ни майка, Янто, ни баща.
Един си брат и аз имах,
когато бяхме мънички,
на пътя, Янто, играехме,
от пепел къщи правехме,
и тогаз се турци вземаха,
турците, Янто, го вземаха...
Янтата Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
ти брата си ще ли познаеш?
Янка Янтата думаше:
- И аз ще го, Янто, позная!
И тогава Янтата се е съблякъл,
бяла си риза хвърлил
на лява ръка рамото.
Кога го Янка видяла,
тя си жално заплакала,
и си брата прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010