* * *

Хан Татар

Янтата хабер изпраща
до търновските попове,
до търновските кметове -
да колят крави ялови,
да пекат фурни хлябове
и нему да му намерят
едно ми младо момиче:
"Заедно да вечеряме,
заедно да нощуваме".
Кметове са се чудели
де ще му нему намерят
такова младо момиче -
всеки му мило чедото,
всеки си чедо не дава...
Че им на ума подошло -
край града има колибка,
колибка малка, схлупена,
в колибка живей Марийка,
Марийка клето сираче,
без баща Марийка, бе майка.
Кметове при Марийка отиват
и на Марийка думаха:
- Събличай дрехи скъсани,
обличай дрехи сърмени,
при Янтата ще те заведем...
Марийка плаче, не рачи;
силом й дрехи събличат,
силом й други обличат,
при Янтата са я завели.
Янтата дума Марийки:
- Я мълчи, Марийке, не плачи,
ами на мене разкажи,
как си сираче остала,
че и аз съм клето сираче,
без майка, Марийке, без баща?
Марийка тогаз си спомни,
че и тя си братче имала,
хората са й казвали -
майка й когато й бягала,
тя го на пътя хвърлила,
турци са го вземали.
Той имал белег на ръка,
на дясната ръка под лакътя.
Янтата дума Марийки:
- Марийке, сестро Марийке,
ази съм питал, разпитвал,
за този белег на ръка -
никой ми белег не откри,
сал ти, сестро Марийке!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010