* * *

Хан Татар

Хан Татар главен господар,
вред по силата ходеше,
колят му крави ялови
пекат му пещи хлябове.
Кога в Габрово отиде
там не ще пещи хлябове,
най-иска едно девойче
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Чудят се маят чорбаджий -
кой ще си чедото прежали
при хан Татар да го изпрати,
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Най-после всички решили,
че има едно сираче,
то няма майка да плаче
и няма татко да жали.
Хан Татар дума Миглена:
- Миглено моме хубава
как те татко ти прежали
при мене да те изпрати,
при мене да си вечеряш,
при мене да си нощуваш.
Миглена плаче и нарежда:
- Аз нямам майка да плаче
и нямам татко да жали.
Един съм братец имала
и той е далеч откраднат,
в чужда страна незнайна.
- Да видиш, Миглено, брат си,
можеш ли да го познаеш?
- Как не ще го позная -
на лява ръка нишан имаше.
Кога го мама къпеше
черно го куче ухапа.
Хан Татар си ръкава възпретна
и си нишан показа.
Викна Миглена да плаче:
- Ти ли си братко, хан Татар,
виж хората как се подиграват
със нази, братко, сираци.
Хан Татар си заповед издава:
- Габрово да се запали, (2)
Габрово да изгори!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010