* * *

Хан Татар

До кмета писмо пристигна,
на писмото пиши и говори -
хан Татар с войска ще дойде,
да пeкат пещи и хлябове,
да колят крави ялови,
вити баници да правят,
войската му да нахранят.
Хан Татар като пристигнал,
той не ще пещи хлябове,
нито крави ялови,
нито пък вити баници,
само си иска хана Татар,
едно си младо девойче -
със него да яде и да пие,
със него да нощува.
Събрали се хората,
хората от цялото село,
думали, сговаряли се,
кои чада да пратят.
Коя ли майка да плаче,
кой ли татко да жали.
Думали са и решили,
да пратят Янка хубава,
че тя е клето сираче,
тя няма майка да плаче,
нито татко да жали.
Решили и я изпратили.
Хан Татар Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
как те прежали майка ти,
как те прежали баща ти
ти при мене да дойдеш,
със мене да ядеш и да пиеш,
при мене ти да нощуваш?
Янка хан Татар думаше:
- Аз нямам баща, ни майка,
аз сам клето сираче.
Само си имах един брат
и него турци откарали,
когато бяхме мънчки.
Хан Татар Янки думаше;
- Янке ле, моме хубава,
по какво можеш да го познаеш?
Янка хан Татар думаше:
- На лявата си страна нишан имаше.
Като си калпака повдигна,
кога му нишан видяла,
тогава те са разбрали,
че са били сестра и брат.
Че се двамата пригърнали,
и се двамата разплакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010