* * *

Хан Татар

Мама Дена думаше:
- Дено, мило чедо,
Дено, бисер зърно.
Стани, дъще, стани,
тежки порти затвори,
тежки, още чемширови.
Да не излизат наште,
наште мили телци.
Но пази се, дъще, пази се,
да не те види Сюлейман паша.
Снощи е в село пристигнал
и си е бели чадъри разпънал
край нашите чемшир порти.
Че стана Дена, порти да затвори.
Отде я съгледа Сюлейман паша.
Той си на еничери думаше:
- Я ми Дена хванете
и при мене доведете.
Еничери Дена хванаха
и при Сюлейман заведоха.
Сюлейман паша Дена думаше:
- Дено, бяла Дено,
Дено, бисер зърно.
Каква е таз твойта хубост?
Дали си от Бога паднала
или от градина никнала!
Дена му думаше:
- Не съм, аго, не съм
нито от Бога паднала,
нито от градина никнала.
И мене ме мйка родила,
и мене, както и тебе.
- Дено, бяла Дено,
Дено, бисер зърно,
имаш ли си сестрица,
сестрица или братец,
на тебе да приличат?
- Едниго брата Стояна,
когато бяхме малки,
на пътя си играехме.
Еничери минаха
и си Стоянча вземаха,
та го еничерин направиха.
От тогава Стоян не съм виждала...
- А сега, Дено, да го видиш
дали ще го познаеш?
- Ще го позная, аго,
че Стоянчо си имаше личен белег -
на главата от куче ухапано,
а на ръката от сабя сечено.
Сюлейман си заповед издаде:
- Всички еничери долу седнете,
чалми си от глави смъкнете,
бели ръкави запретнете.
Ред по ред Дена ще мине
брат си Стояна да познае.
Ред по ред Денка премина,
всички еничери гледала.
Но брат си Стояна не найде.
Кога се при Сюлейман върнала,
Сюлейман Дена думаше:
- Дено, бяла Дено,
Дено, бисер зърно,
сега е на мене реда.
Че си чалма от глава смъкна,
бял си ръкав запретна
и на Дена думаше:
- Язе съм брат ти Стояна!
Живи са се прегърнали,
мъртви на земя от радост паднали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010