* * *

Хан Татар

Прочули ми се, прочули
татари, хора лошави,
вред по селата ходеха,
по села и по градове,
моми и булки робеха,
старите хора колеха,
буйни огньове кладяха,
малките деца горяха.
Че ще да идат, да идат
голямо село Дряново,
Дряново, герджик Габрово.
Де са зачули дряновчани,
почнали крави да колят,
да пекат пещи хлябове.
Ян Татар, голям господар,
като в селото отива,
той на селяни думаше:
- Яз не ща крави ялови,
нито пък пещи хлябове,
най-искам едно момиче,
със него да си замръквам,
със него да си осъмвам.
Кой си чедото кайдисва,
при Ян Татар да го изпрати,
Ян Татар, голям господар?!
Че са Тодорка пратили,
Тодорка клето сираче.
Като из пътя вървеше,
пътя й надделяваше,
слънцето не захождаше,
месеца не изгряваше,
на море пясък хвъркаше,
на гора листе падаше.
Ян Татар, голям господар,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, бяло момиче,
че кой те тебе изпрати
при мен, Тодорке, да дойдеш,
със мене да си замръкваш,
със мене да си осъмваш?
Тодорка дума Ян Татар:
- Ян Татар, голям господар,
язи съм клето сираче,
яз нямам майка, ни татко.
Майка ми турци убиха,
баща ми плен го плениха,
един си братец яз имах,
и него турци вземаха,
в челото белег имаше,
в челото между веждите.
Кат чу Ян Татар тез думи,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, мила сестрице,
язи съм твоя мил братец!
Че бръкна в коюн джобове,
извади ремък жълтици
и ги на Тодорка подаде.
Че си в селото отиват,
извади сабя френгия,
наляво и надясно размаха,
турци от село прогони.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010