* * *

Хан Татар

Зачул ми са й, заканил
Ан Татар голям господар
в голямо село да иде,
в голямо село Тетевени.
Де го зачуа селяни,
селяни тетевенчани,
изклали крави ялови,
опекли пещи хлябове,
Ан Татар да си посрещнат,
Ан Татар голям господар.
Ан Татар селяни дума:
- Ой ви вази, селяни,
селяни, тетевенчани,
не ща ви крави ялови,
не ща ви пещи хлябове,
най-искам едно момиче
дето си любов не знае,
при мене да си вечеря,
при мене да си нощува!
Селяни си са събират,
събират и са сдумуват
кое девойче да дадат,
секиму й мило чедото,
па си решили, решили,
да си дадат Тодорка,
че тя е клето сираче,
няма ни майка, ни баща,
няма кой да си заплаче.
Селяни Тодорка думаа:
- Събличай дрехи сюрмашки,
обличай дрехи сърмени!
Кога Тодорка отиваше,
Ан Татар я замеряше
с червени златни ябълки,
дердерян в кафез пееше:
- Де са е чуло видяло
брат и сестра да се либят?
Никой на птица не разбра,
само Ан Татар й разбра.
Ан Татар дума Тодорки:
- Как та пуснаха, Тодорке,
майка ти, още татко ти,
при мен, Тодорке, да дойдеш?
Тодорка дума Ан Татар:
- Аз нямам майка, ни татко,
ази съм клето сираче,
един си братец аз имах,
малък го турци зимаа.
Ан Татар дума Тодорки:
- Ако го видиш, Тодорке,
мож ли го, Тодорке, позна?
Тодорка дума Ан Татар:
- Брата си аз ща позная,
на дясна ръка белег имаше.
Ан Татар ръка упретна,
Тодорка белег видяла,
и е брат си прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010