* * *

Хан Татар

Янтата хабер изпрати
в Габрово село голямо -
да колят крави ялови,
да пекат пещи хлябове.
По-сетне хабер изпрати
да н'колят крави ялови,
да н'пекат пещи хлябове,
най да му нему намерят
едно ми младо момиче
на осемнайсет години -
със него той да вечеря,
вечеря и пренощува.
Голям се събор събрали,
един се други питаха,
де ще момиче намерят -
всякой му мило чедото,
никой си чедо не дава...
Един от тях е обади -
на края село колибка,
колибка малка, схлупена,
във нея живей Марийка,
Марийка клето сираче;
тя няма нийде никого,
няма кой да я жалее...
Те при Марийка отишле
и на Марийка думали:
- Марийке, моме хубава,
ти при Янтата ще идеш,
при него ти да вечеряш,
вечеряш и пренощуваш!
Марийка нищо не рече,
порони сълзи до земя
и се хубаво премени,
че при Янтата отиде -
отдалеч му се поклони,
отблизо ръка целуна.
Янтата дума Марийки:
- Марийке, бяла българко,
как те майка ти кайдиса,
да те при мене изпрати?
Марийка Янто думаше:
- Янто ле, Янто голяма,
аз нямам нийде никого,
ази съм клето сираче;
мене ме й мама хвърлила
във руско-турско мурабе,
че са ме мене найдели,
найдели и отгледали...
Кога я Янта съгледа -
на дясна ръка със белег,
че това било сестра му,
сестра му бяла Марийка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010