* * *

Хан Татар

Хан Татар абер праща
на габровските кметове -
в пещи леб да пекат
и крави ялови да колят,
с четата у Габрово че иде,
четата убаво да му наранят,
а за него да намерят
най-хубавото момиче от града
с него да е през нощта да се весели.
Цело се Габрово събрало,
всички се чудят и маят
кое момиче да му дадат.
Никой си чедо не кайдисва
на Хан Татара да го даде.
Най-после са намислили
Янка на Хан Татар да дадат,
че то е клето сираче,
за него няма кой да жали.
Кога Янка при Хан Татар отвели,
Хан Татар с Янка вечеря,
вечеря и се шегува
и най-после попитал:
- Янке, моме хубава,
како те майка и баща прежалиха
на мене да те дадат?
Янка си жално заплакала,
на Хан Татара думала:
- Я си немам ни майка, ни баща,
най са ги турци откарали,
а едно братченце имам
и него го не знам накъде е,
и него го турци вземали.
Кога бяхме мънинки на път си играехме.
И за него нищо не знаем,
жив ли е, здрав ли е?
Хан Татар на Янка думаше:
- Я мълчи, сестро, не плачи
я съм твоето братченце.
Мене ме турци откараха,
кога си на пъто играехме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010